Защо е необходимо националните парламенти да имат свои представители в Европейския парламент?

Това се дължи на факта, че посланниците на държавите-членки в ЕС са обвързани предимно с съответните правителства, и обикновенно им липсва усета за парламентаризъм. Тъй като сътрудничеството между националното и европейското ниво не винаги функционира добре, националните парламенти започнаха един след друг да създават поста на” постоянен представител”, който функционира като “алармена система”.

Датчаните бяха първите, които през 1991 година, малко преди договора от Маастрихт, решиха да изпратят свой наблюдател в Брюксел. Малко по-късно ги последваха британците. Прави впечатление, че най-бързи в това отношение бяха именно евроскептиците, макар това понякога да е било и чисто съвпадение. Финландия например беше третата страна, която изпрати свой наблюдател, макар тя да е изключително проевропейски настроена. Интересът към подобни наблюдателски постове обаче нарасна и в много други страни.

Германският Бундестаг смята да изпрати поне един свой представител в Брюксел през това лято. Не само заместник-председателят на опозиционната християндемократическа фракция Волфганг Шойбле се оплака, че на практика зависи изцяло от благоволението на парвителството, дали да информира парламента относно онова, което става на европейско ниво. Все още се спори обаче около това, дали Берлин да изпрати един свой представител или няколко, които да представляват целия политически спектър в страната. В подкрепа на последното се обявяват предимно опозиционните християндемократи. Ако това стане, Германия ще се окаже европейско изключение, защото останалите държави от ЕС са изпратили в Брюксел свои неутрални държавни служители.

Противно на Бундестага, Бундесратът – горната камара на парламента – е представен в Брюксел още от края на 50-те години със свой наблюдател.

Без свои национални парламентарни представителства в Брюксел в момента са само Малта, Португалия, Испания, Кипър и Естония. Франция и Италия изпращат свои наблюдатели само за ограничен мандат от време – обикновенно – до няколко седмици.

Затова съгласуването и взимането на решения на европейско ниво понякога куца – казва финландската наблюдателка в ЕС Сарита Каукаоя. Според нея в основата на добрата работа в парламента и комисията са постоянното присъствие и добрите контакти и взаимодествия. Докато във Финландия вече е гласувано решението около европейската директива за услугите, то германските депутати още спорят около детайлите в нея.