Защо животът на Балканите не стана по-добър?
Една от най-често цитираните цели на бежанската политика на ЕС гласи, че ситуацията в родните страни на мигрантите трябва да бъде подобрена и то така, че хората да нямат причина да бягат в чужбина. Това е и формулата за миграционната политика, около която по изключение цари единомислие и сред всички политически партии в Германия, както и в другите страни от Общността. Особено по отношение на Африка политиците в Европа охотно прокламират тази дългосрочна стратегия.
Всички искат да се присъединят към ЕС
Да, всичко това звучи правдоподобно. Само че дали е възможно? Достатъчно е да хвърлим поглед към Западните Балкани, за да се усъмним в бързото осъществяване на тази цел. Става дума за Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия. Всички тези страни искат да се присъединят към ЕС и Брюксел им открива ясна перспектива за постоянно членство. Албания, Македония, Черна гора и Сърбия дори са официални кандидати за членство и са малко по-наред по пътя към Общността. Босна и Херцеговина е особен случай. Със своите враждуващи народностни групи страната фактически е протекторат на ООН и ЕС. Западът съответно оказва силно влияние с цел да стабилизира страната, да изгради държавни структури и да задвижи икономиката. И в Косово Евросъюзът играе със своята мисия EULEX решаваща роля при изграждането на администрацията, полицията и правосъдната система.
20 години възстановяване
И така вече от 20 години насам с много пари и консултации на място ЕС се опитва да стимулира развитието на страните от Западните Балкани. Днес обаче можем да констатираме, че стабилизационната политика очевидно не постигна целта си - въпреки че става въпрос за не особено голям регион за мащабите на Европа. Защото щяха ли иначе всеки месец хиляди хора от тези страни да търсят своето предполагаемо щастие в Германия? Щом обаче тази стратегия не проработи на Балканите, дали въобще ще функционира в Западна или Северна Африка, където условията са още по-неблагоприятни?
Погрешно би било обаче да се отказваме от тази стратегия. Защото за част от неуспеха й е виновен и самият ЕС, който не преследваше решително целите си. Нека вземем за пример Сърбия и нейната политика спрямо малцинствата. Почти всички сръбски бежанци, търсещи убежище в Германия, са роми. Дори и канцлерката Меркел признава, че ромите в Сърбия са дискриминирани. Въпреки това Сърбия минава за "сигурна трета страна".
Закрилата на малцинствата е една от основните предпоставки за пълноправното членство на една страна в ЕС. Тоест ЕС има в ръцете си всички средства за упражняване на натиск спрямо кандидатката за членство Сърбия и само трябва да ги приложи.
Сръбският премиер Александър Вучич заяви при посещението на Ангела Меркел в Белград, че бежанците били "общ проблем", за който била необходима европейска помощ. Доста лицемерно изявление с оглед на систематичната дискриминация на ромите в Сърбия. Затова и посланието към Белград трябва да бъде категорично: Докато продължавате да маргинализирате своите малцинства, няма да направите и крачка по пътя към пълноправно членство в ЕС!