Защо Западът ухажва Саудитска Арабия?

Дойче Веле: Барак Обама, Дмитрий Медведев и много други държавни и правителствени ръководители присъстваха на траурната церемония след смъртта на крал Абдула. Защо Саудитска Арабия е толкова важна?

Гидо Щайнберг: Основната причина е петролното богатство на Саудитска Арабия, която притежава една четвърт от световните резерви. Този петрол, които се добива сравнително евтино, ще става все по-важен фактор, независимо как ще се развиват петролните пазари през следващите години. Саудитска Арабия изнася петрол главно в Източна Азия и малки количества в САЩ и Европа. Ако обаче страната се дестабилизира като Сирия например и спре да изнася част от петрола си, ще настъпят негативни последици за цялата световна икономика.

ДВ: Защо тогава Западът подкрепя кралското семейство? Не е ли все едно дали тази династия или някой друг управлява страната? В крайна сметка всяка една власт в Саудитска Арабия, независимо кой я съставя, ще продава петрол на световните пазари, нали така?

Гидо Щайнберг: Тази хипотеза е опасна, защото в момента няма приемлива алтернатива на сегашната власт. В Саудитска Арабия има силна салафитска опозиция, която поддържа връзки с "Мюсюлманското братство". Ал Кайда и "Ислямска държава" имат много привърженици сред саудитците, а в източната част на страната шиитската опозиция е доста силна. Ако господстващото кралско семейство загуби контрола върху страната, съществува опасност от разпадането на Саудитска Арабия на три или дори на четири части, които ще се обособят на регионален или религиозен принцип.

ДВ: Значи по-добре една закостеняла диктатура, вместо още една пропаднала държава?

Гидо Щайнберг: Политиката очевидно е такава. В Саудитска Арабия няма значима сила, която да води някаква конструктивна опозиционна политика. За това, разбира се, е виновен режимът, който от години прави всичко възможно, за да предотврати възникването на мирна алтернатива. Това обаче не променя факта, че разпадането на Саудитска Арабия би било равнозначно на катастрофа. На първо място за гражданите на тази страна.

ДВ: Каква е регионалната политическа функция на Саудитска Арабия от гледна точка на Запада?

Гидо Щайнберг: От дълги години Саудитска Арабия е надежден съюзник. От 1979 година насам в американската политика има една константна величина, а именно - враждата с Иран. По този въпрос американци и саудитци са единни, а от края на 1990-те години Иран замести някогашния общ враг СССР. Освен това Саудитска Арабия е готова на сътрудничество по повечето големи въпроси на регионалната политика. Това се отнася до борбата срещу "Ислямска държава" например, в която Саудитска Арабия се включва активно чрез участие във въздушните нападения. В замяна на това американските и европейските политици гледат да не обръщат толкова внимание на вътрешнополитическите процеси. Също и Германия, която от времето на Герхард Шрьодер е много приятелски настроена към Саудитска Арабия, не се интересува особено от вътрешнополитическите теми.

ДВ: Можем ли да очакваме промяна на курса? На траурната церемония след смъртта на крал Абдула нямаше високопоставени германски представители. А и Берлин спря оръжейните доставки.

Гидо Щайнберг: Новината за спирането на оръжейните доставки беше публикувана само от "Bild am Sonntag". Аз лично предпочитам да изчакам, за да видя какво точно означава тази новина и дали решението важи не само за оръжията, но и за оръжейното оборудване. В същото време е факт, че през последните месеци срещу оръжейните доставки се надигна голяма съпротива, най-вече от страна на германските социалдемократи. Към това се прибавя и сюжетът с бруталното наказание на критичния саудитски блогър Раиф Бадауи. Затова и федералното правителство не изпрати никого в Рияд. Но нека не забравяме, че в случая става дума най-вече за възможния обществен отзвук от едно такова посещение. Лично аз не виждам някакъв нов политически курс.

ДВ: Как, според Вас, изглежда рационалната политика спрямо Саудитска Арабия?

Гидо Щайнберг: Пределно ясно е, че не можем да се откажем от тесните връзки със Саудитска Арабия. Германия е една от най-силните икономики в света, а Саудитска Арабия е най-важният производител на петрол. Освен това Саудитска Арабия играе важна роля в региона. Затова трябва да поддържаме тесни отношения с нея. И дори трябва да задълбочим още повече сътрудничеството в сферата на сигурността. Но това не означава, че в замяна трябва да изпълняваме всяко желание. Когато въоръжаваме един такъв партньор, трябва ясно да заявим какво не е наред в тази страна и какво трябва да се подобри. Не е разумно да доставяме оръжия и просто да се надяваме, че Саудитска Арабия е действително стабилизиращ фактор. Това не е добра политика.

ДВ: Саудитска Арабия финансира с милиарди долари разпространението на уахабизма, чието друго лице - салафизмът, създава проблеми в много страни. Към това се прибавя и подкрепата за ислямистките бунтовници в Сирия. С оглед на всичко това не е ли наивно да се гледа на тази страна като на стабилизиращ фактор?

Гидо Щайнберг: Саудитска Арабия е по-скоро страна с високи рискове по отношение на стабилността. Но с оглед на случилото се в Сирия, в Либия, а напоследък и в Йемен, трябва да преосмислим отношението си към стабилността в този регион. Европейската политика трябва да има за цел постигането на стабилност, която да е динамична и да позволява промени. И ако държавите от региона искат да бъдат наши партньори, те трябва да започнат с тези промени. Саудитска Арабия е надежден партньор в борбата срещу тероризма. Едва ли има друга държава, която да води битката срещу "Ислямска държава" толкова решително. Проблемът е другаде: саудитците не виждат, че насърчавайки собствената си официална интерпретация на исляма, те всъщност насърчават екстремизма. Тяхната гледна точка е, че насърчават и финансират истинския ислям. За нас обаче това е салафитският екстремизъм.

ДВ: Какво очаквате от наследника на крал Абдула - Салман?

Гидо Щайнберг: Нищо. Салман е много възрастен, а е и болен. Много по-интересен е престолонаследникът Мукрин, който ще е следващият крал на Саудитска Арабия. За него не знаем почти нищо, освен че е твърдо против Иран и че няколко години е бил шеф на тайните служби. Истински важната новина е, че заместник-престолонаследник е вътрешният министър Мохамед Бин Наиф, който се застъпва по-разумна вътрешна политика. Сега вече окончателно знаем кой ще управлява Саудитска Арабия за дълго. Наиф е на 55 години, а това означава, че може да е крал и след 30 години. Сигналът, който кралската династия подава с избирането на Наиф за заместник-престолонаследник е еднозначен: тя е твърдо решена да поддържа стабилност.