Защо косоварите бягат така масово?

"За какво да стоя тук!" - оплаква се Фитим С., който е баща на три деца. Най-голямото е на 10 години, а най-малкото - на три. Допреди няколко месеца Фитим получавал социална помощ в размер на 80 евро месечно. Но и това минимално подпомагане било спряно - с аргумента, че имал къща, за разлика от много други косовари.

"Казаха ни, че в Германия можем да получим политическо убежище", споделя Фитим. И добавя, че всъщност не му се иска да напуска Косово. На драго сърце би останал в родината си, но му трябва работа, която да му носи поне 200 евро месечно. И тъй като за Фитим такава работа няма, цялото му семейство се качва в един от многото претъпкани автобуси, които потеглят от Прищина към Германия.

От два месеца насам всяка вечер от Прищина потеглят до десет автобуса. Същата картина се наблюдава и в другите косовски градове. Автобусите преминават безпрепятствено през Сърбия, макар Белград все още да не признава косовските паспорти. Автобусите пътуват до Суботица, в близост до сръбско-унгарската граница. Повечето пътници пресичат тамошната шенгенска граница пеша - с "помощта" на каналджии и корумпирани полицаи. Както разказват неколцина изселници, тази "помощ" струва около 200 евро на човек. Ако бъдат заловени от унгарската полиция, косоварите подават молба за политическо убежище в Унгария. Но мечтаната цел е друга: Германия, Австрия или някоя от скандинавските страни.

Как се живее с 1 евро на ден?

Подобно масово изселване е имало единствено по време на войната през 1999 година. Официални данни за сегашния брой на емигрантите няма. В правителствените среди говорят за близо 30 000 души, които са напуснали страната през последните два месеца. Дипломати в Прищина твърдят, че изселниците са поне 50 000, а косовските медии изчисляват броя на емигрантите на над 60 000 души. Много училища закриват цели класове, защото само през последните два месеца страната са напуснали над 5 200 ученици. Стигна се до уволнения на учители, а иначе препълнените улици и кафенета в Прищина са днес полупразни.

Тази изселническа вълна е истинска трагедия за една страна с население от 1, 8 милиона души. Бедността, безперспективността, корумпираната политическа класа и надеждата за по-добър живот някъде другаде са основните причини, поради които десетки хиляди косовари обръщат гръб на родината си. "Косоварите вече не вярват нито на партиите, нито на парламента, нито на правителството. И затова напускат страната", казва социологът Артан Мухаджири в интервю за Дойче Веле.

Косово минава за бедняшката колиба на Европа. Безработицата в страната е над 45 процента. Повече от 34 на сто от косоварите живеят с по-малко от 1,40 евро на ден. А 18 процента от тях разполагат дори с по-малко от 90 цента на ден. Има обаче и хора от средното съсловие, които напускат сравнително добре платената си работа, за да заминат нелегално на Запад.

Краят на мечтата за по-добър живот

По официални данни на германската Служба за миграция и бежанци, косоварите са били през януари на второ място по брой на подадените молби за политическо убежище. На първо място са сирийските бежанци, а след гражданите на Косово се нареждат хората със сръбски и албански паспорти. Властите предполагат, че и сред тях има много косовари.

Почти всички косовски изселници се разделят бързо с мечтата за по-добър живот в Германия. "Косовските граждани нямат право на политическо убежище в Германия", казва за Дойче Веле шефът на Федералната служба за миграция и бежанци Манфред Шмид. Макар Косово все още да не е в списъка на т.нар. сигурни трети страни, каквито са Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина, молби за политическо убежище, подадени от косовари, почти не се одобряват, пояснява Шмид. Има и още нещо: след като молбата им за убежище бъде отхвърлена, косовските граждани трябва да напуснат Германия в рамките на две седмици. В противен случай ги грози екстрадиране. Освен това им се забранява повторно влизане в Шенгенското пространство за срок от пет години. Така мечтата за по-добър живот бързо може да се превърне в истински кошмар. Защото повечето косовари, решили да напуснат родината си, са дали всичките си спестявания за тази "екскурзия". А след принудителното завръщане в Косово те трябва да започнат отново от нулата.

Но това не е всичко. "Заради това масово изселване противниците на либерализирането на визовия режим с Косово ще станат със сигурност още повече", казва Душан Релич, ръководител на брюкселското бюро на германската фондация "Наука и политика". Под натиска на западни дипломати правителството в Прищина вече стартира медийна кампания срещу масовото изселване. Засилени бяха и проверките в Сърбия и на унгарската граница. Въпреки това от Прищина продължават да отпътуват претъпкани автобуси.