Защо Косово увеличи драстично митата върху сръбските стоки?

На ден в Косово влизат обикновено между 70 и 100 камиона от Сърбия. Те внасят най-различни стоки. Миналия петък обаче едва седем камиона са прекосили косовската граница, а хлябът в Косово вече поскъпна с около една трета. Въпреки това косоварите посрещнаха с радостни възгласи увеличаването на наказателните мита срещу Сърбия и Босна и Херцеговина до 100%, обявено от премиера Рамуш Харадинай. Дори пресата прие възторжено решението на министър-председателя на Косово, който иначе е доста оспорван.

Не само Сърбия и Босна разкритикуваха решението на Прищина. Същото стори и ЕК. Отговорничката за външната политика на ЕС Федерика Могерини и комисарят по разширяването Йоханес Хан призоваха Косово да преосмисли решението си. За същото настоя и германското външно министерство.

"Застрашена е сигурността на страната"

Прищина обаче очевидно вижда нещата по друг начин. В писма, разпратени до чуждите дипломатически мисии в Косово, премиерът Харадинай обяснява действията си с нуждата да бъдат защитени "сигурността и интересите на страната". Правното основание за това се съдържа в анекс 1, член 18 от Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА). Към документа е приложен и списък с действията, с които, според Прищина, Сърбия с помощта на Босна и Херцеговина застрашавала сигурността на Косово. Едно от посочените действия е сръбската кампания срещу третата кандидатура на Косово за членство в Интерпол. Преди това се провали и гласуването за приемането на страната в ЮНЕСКО.

Харадинай уверява, че митата ще отпаднат тогава, когато Сърбия и Босна признаят независимостта на Косово. Сръбският президент Вучич пък обяви, че ще поднови диалога с правителството на Харадинай едва когато Прищина отмени митата. Засега Белград и Сараево няма да предприемат контрасанкции.

За ескалацията на напрежението между двете страни допринесе и операцията в северната част на Косово миналия петък, в рамките на която бяха задържани трима сърби за съучастие в убийството на сръбския опозиционен политик Оливер Иванович през януари 2018.

Зов за помощ?

Живеещият в Швейцария косовски журналист Енвер Робели интерпретира конфронтационния курс на Прищина като зов за помощ. Известно е, че Сърбия подпомага паралелните структури в северната част на Косово, населявани основно от сърби, и потиска албанското малцинство там. "Всичко това досега се толерираше от ЕС и САЩ. Затова смятам, че сегашните действия на Прищина са призив към Вашингтон и Брюксел да засилят натиска си над Сърбия, за да спре тя да дестабилизира района."

Според косовския журналист, има и друга причина. А именно: сигналите, пристигащи от ЕС, че до края на годината няма да бъде разхлабен визовият режим за косовските граждани - въпреки препоръката на ЕК за либерализирането му и положителното гласуване в Европейския парламент от края на септември. Много страни-членки на ЕС, включително Германия, изглежда не бързат с решението. Петер Байер, докладчик за Косово във външната комисия на Бундестага, не очаква развитие по този въпрос преди европейските избори през май 2019. Неговият колега от Зелената партия Мануел Зарацин подчертава, че Прищина е изпълнила условията на ЕК и че либерализирането на визовия режим не е някакъв подарък за Косово, а част от договорките с Прищина. Но и той критикува конфронтационния курс на правителството на Харадинай и призовава двете страни да подновят конструктивния диалог помежду си.

Вижте и нашето видео за това как сърби и косовари взаимно се тормозят по границата: