Защо не успя Кристалина?

„Българският еврокомисар Кристалина Георгиева, която беше силен кандидат за мястото на Катрин Аштън като един от шефовете на ЕС, както и за комисар по бюджета в екипа на Юнкер, сега явно получава портфолиото „Данъчно облагане и борба срещу измамите“, изпускайки титлата заместник-председател на Съюза“. Това съобщи електронното издание „Еурактив“, позовавайки се на документ за предварителното разпределение на ресорите в ЕК. Изданието прави уговорка, че документът не е окончателен, тъй като крайните резултати за разпределението на ресорите ще бъдат обявени в началото на идната седмица.

Ако информацията на "Еурактив" се потвърди, очакванията на президента Росен Плевнелиев за „силен икономически ресор и много висока и сериозна позиция в ЕК“ както и надеждите на вероятния бъдещ премиер Бойко Борисов за „вицепрезидентски пост с добър ресор“, няма да се сбъднат. Причините? „Еурактив“ обяснява ситуацията така: „България може да приеме, че е станала жертва на късното включване в надпреварата на полякинята Елжбиета Бинековска“, която поема очаквания от Георгиева ресор „Бюджет и финансов контрол“. Бинековска, досегашен вицепремиер на Полша, заема и един от шестте заместник-председателски постове в ЕК.

Слаб или силен ресор?

Със сигурност разминаването между очакванията на София и очаквания краен избор на Юнкер може да предизвика разочарования. България, обаче, следва да си даде сметка, че определението „слаб ресор“ е съвсем условно, тъй като амбициозната комисарка успя, благодарение на личните си качества, да развие и смятаното за непрестижно досегашно свое портфолио.

Юлиан Попов, бивш министър на околната среда и водите от служебното правителство на Марин Райков, сполучливо отбеляза в интернет, че ресорът в много голяма степен зависи от това какъв ще го направиш и с каква свобода разполагаш. „Кристалина Георгиева успя да направи от хуманитарната помощ един силен и дипломатически важен ресор. Други комисари не успяха да направят много от наглед „важни“ ресори“, коментира Попов.

Имаше ли все пак Кристалина Георгиева шансове за престижната европейска позиция на „евродипломат номер едно“ или кандидатурата й за този пост беше обречена от самото начало? Самата г-жа Георгиева призна, че не е разочарована от своя неуспех. Факт е, че той се дължи предимно на вътрешно-политическите борби за влияние и надмощие сред европейските партии и националните държави. Бившият външен министър Кристиян Вигенин побърза да обяви на страницата си във Фейсбук, че кандидатката „никога не е била фаворит за поста, нито е била разглеждана като сериозна кандидатура“. Според Вигенин, извън медийните публикации, „нито един европейски лидер не е изразявал публично мнение в нейна подкрепа и нейната компетентност не е във външната политика“.

Което не е коректно, защото освен в сериозния европейски печат, името на Кристалина Георгиева беше споменавано от редица европейски лидери, включително от бившия председател на ЕК Жозе Мануел Барозу, а нейната кандидатура фигурираше в редица политически консултации преди изборите за ЕП.

Евродепутатът от ГЕРБ и ЕНП Андрей Ковачев от своя страна е убеден, че онова, което не е достигнало на Кристалина Георгиева за поста е „достатъчно подкрепа от правителството на Пламен Орешарски и политическият егоизъм, който наблюдавахме в този случай от страна на БСП и на тогавашния лидер на БСП г-н Станишев“. Но дали това е било наистина решаващо за неуспеха на Георгиева?

Реалности и факти

След победата си на изборите за Европарламент през май, ЕНП поиска два ключови поста в ЕК и ги получи: за председател на Комисията беше избран Жан-Клод Юнкер, а начело на Европейския съвет застана полякът Доналд Туск. Така единствената висока позиция, която класиралите се на второ място социалисти от ПЕС можеха да получат, се оказа поста на Върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността, или т.нар „външен министър“ на общността. Съвсем логично италианският премиер Матео Ренци започна активно лобиране сред 27-те и в крайна сметка неговата кандидатка Федерика Могерини застана начело.

При такова подреждане на събититията кандидатурата на Кристалина Георгиева не е имала никакъв шанс за успех, независимо от действията или бездействията на кабинета „Орешарски“. Да не говорим, че самата Георгиева никога не се е занимавала с външна политика. За сравнение - избраната на поста Федерика Могерини освен действащ външен министър, от 2008 година насам е била член на Комисията по външна политика и Комисията по отбрана на италианския парламент. И още нещо. Кой в Брюксел през тези дни на обтегнати до крайност отношения между Европа и Русия заради Украйна ще повери поста на европейски външен министър на представителка на държава, която самите руснаци наричат свой „Троянски кон в Европа“?

И все пак...

Благодарение на личните си качества и въпреки забавеното й номиниране, Кристалина Георгиева успя да запази както своя, така и авторитета на България с очакваното комисарско портфолио „Данъчно облагане и борба срещу измамите“. Впрочем сфера, пълна с обилни сюжети от собствената й родина.