Защо ни правят на луди

„От една страна казваме стига с тази тайнственост, обществото нищо не знае, това е безобразие. От друга - когато се изнесат резултати, събрани със СРС, се вдига вой: господи, как така ще се показват публично. Хубаво е да решим какво искаме". Това ни каза главният прокурор с изтънчен упрек и лека обида. Като на капризни деца, на които не може да се угоди.

Описаната от него дилема обаче е измислена. Защото българското общество отдавна е решило какво иска – законите да се спазват и прилагат еднакво за всички.

Да угодиш на закона или на силните на деня

Два дни преди въпросното изявление прокуратурата отказа да види закононарушение в действията на вътрешния министър, прочел от парламентарната трибуна стенограма от подслушани разговори между горнооряховски лекари. Въпреки категоричния текст в Наказателния кодекс, че, който използва данни от подслушване извън целите на наказателното производство или за защита на националната сигурност, върши престъпление.

Случаят предизвика съмнения, че за пореден път законът се прилага, или пък нарушава, избирателно. Именно породените от това съмнение неудобни въпроси накараха главния прокурор да постави на цялото общество диагнозата "шизофрения", като му прехвърли отдавна присъщия за ръководената от него институция проблем на раздвоението – на кого да угоди.

Симптомите на болестта

Всъщност, не е нужно човек да е психиатър, за да забележи симптомите на това заболяване, внезапно поразило мнозина. Как например борците срещу престъпността са непоколебимо единни на думи, а в действителност се подозират, дебнат, набеждават и подслушват като престъпници. Как се снимат заедно, широко усмихнати, докато всъщност им се „повдига” един от друг.

Как наглед нормални хора изведнаж забравят какво са говорили помежду си. И упорито твърдят, че не са казали онова, което всички чуваме да казват.

Как премиерът, след като се оказа подслушан, от възторжен поклонник на подслушването изведнъж се превърна в негов противник и се закани да си хвърли телефона. Как, според откритото признание на съдия, експерти по СРС-тата отказват да правят експертизи, за да не „влязат между шамарите”.

Разумно тълкуване на закона

Не е нужно човек да е юрист, за да разбере, че не е нормално министърът на вътрешните работи да произнася присъдите преди съдията. Че не е нормално в едни случаи проверките да се извършват светкавично, а в други да се точат с месеци според това дали заинтересованите са обикновени граждани или не са.

Че не е нормално, както признава и подробно описва специализираната парламентарна комисия, заложените в закона за СРС правила и процедури да се опорочават от начало до край. И въобще, не е нормално в една уж правова държава да се оказва, че едно от най-трудните неща е да се спазва законът.

Защо става така може би неволно ни обясни пак главният прокурор. Законът „трябва да се тълкува в посока на неговия истински разум”, каза той, за да оправдае оневиняването на вътрешния министър. Без разбира се да посочи според чий разум трябва да е тълкуването. Но ние се досещаме. Макар че се опитват да ни правят на луди.