Защо Плевнелиев се кланя пред "нещото" в Созопол?

Че през лятото политиците неочаквано откриват какви ли не интересни неща, обекти и събития тъкмо край Черно море – това си го знаем и дори вече не му се гневим толкова. Но че държавният глава отива да се кланя пред така наречените "мощи на Св. Йоан Кръстител" в Созопол – ето, тази новина ни хвърля в недоумение и покруса.

Жалко за Плевнелиев!

Росен Плевнелиев прави впечатление на достатъчно интелигентен и модерен човек, за да допуснем, че безрезервно приема плиткоумните легенди за произхода на откритите в Созопол кокали. Президентът може да бъде оправдан единствено, ако с визитата и поклона си пред предполагаемите "мощи" се опитва да повиши туристическата атрактивност на българското Черноморие и да привлече допълнителни туристи, най-вече сред христолюбивите православни руснаци. Но дори да е така, Плевнелиев несъмнено ще предизвика изумено повдигане на вежди у публиката и партньорите си на Запад. Защото въпросните "мощи" многократно дадоха повод за иронични бележки с дребен шрифт из европейските медии, закъсали за теми през летните жеги. А научният авантюризъм на неколцина български археолози, които предпочитат да забавляват масовата публика вместо да обсъждат находките си със своите скептични чуждестранни колеги, едва ли заслужава легитимация от страна на държавния глава.

А уж сме светска страна

И последно. България исторически се е развила като християнска страна - и това е чудесно. Но съвременна България се дефинира като светска страна. Тоест – държавата би трябвало да практикува известен религиозен неутралитет. Вместо това – първите мъже и жени в държавата много обичат да се черкуват по християнски. Не им отстъпват обаче и (опозиционните в момента) политици от ДПС, които влизат по чорапи в джамиите си. Поклонението на президента Росен Плевнелиев пред "нещото" в созополската черква също се вписва в тази предмодерна политическа публичност. И това е жалко.

Вярно, можем да кажем, че откъм православна контаминация Гърция е още по-зле. Но мигар това е утешение?

Автор: А. Андреев, Редактор: М. Илчева