Защо Полша пак заговори за репарации
2 септември 2017
"Ние сме жертва на Втората световна война и нашите страдания не са възмездени по никакъв начин. Днес Полша напомня за справедливостта, която никога не й беше въздадена", заяви Беата Шидло след заседания на управляващата партия "Право и справедливост" (ПиС). На противниците на полските искания за репарации тя препоръча да си припомнят "уроците на историята".
Отказът от репарации от 2004 година
За последен път Полша настоя за изплащане на репарации от страна на Германия през 2004 година. Водената от Ярослав Качински партия имаше мнозинство в парламента и искаше да принуди посткомунистическото правителство да проведе преговори за репарации. Тогавашният премиер Марек Белка отхвърли това предложение. Навремето полското правителство ясно и категорично се отказа от всякакви искания за изплащане на репарации. Сега политиците от "Право и справедливост" искат Марек Белка и другите отговорни навремето политици да бъдат съдени.
По време на първото правителство на "Право и справедливост" (2005 - 2007г.) въпросът за репарациите не беше повдиган. Темата отново се завърна на политическата сцена, след като депутатът от ПиС Аркадиуш Муларшчик поръча на научния отдел на Сейма да провери дали могат да бъдат прокарани исканията за излащане на репарации по съдебен път.
Досега правният отдел не беше в състояние да изясни темата в предвидения за това срок. Повечето политици от ПиС са убедени, че Полша има право на репарации. Съответно остро се изказа и министърът на отбраната Антони Мачеревич по повод годишнината от Варшавското въстание през 1944 година. "Днес германците могат да изкупят ужасната вина, която имат към Полша и към човечеството. Няма съмнение, че германците дължат репарации на Полша", заяви той за държавноконтролираната телевизия TVP.
Отказът от репарации от 1953 година
В края на 2016 година и председателят на партията Ярослав Качински заяви, че въпросът за репарациите между Германия и Полша не е решен. "Тази сметка не беше уредена през 1970-те години и все още е актуална в юридическо отношение. Нашият отказ от репарации никога не е бил регистриран от ООН" заяви той, визирайки полската декларация за отказ от репарации от 1953 година. Водещите полски политици от ПиС твърдят, че подписаният тогава с Източен Берлин отказ на Полша от репарации, не е бил суверенно действие, а плод на съветски натиск. Те привеждат и аргумента, че бившата ГДР била нещо по-различно в сравнение с обединена Германия. Въпреки че в текста на декларацията става дума за Германия, а не за ГДР.
Договорът две плюс четири
Според Берлин, всичко това протоворечи на т. нар. договор "Две плюс четири" от 12 септември 1990 година между Федералната република и бившата ГДР и четирите сили победители във Втората световна война. Този договор направи възможно повторното обединение на Германия и изключи всичките 65 противници във войната, в това число и Полша, от всякакви бъдещи репарационни искания.
Преди това всички договори между Федералната република и социалистическа Полша включваха това извънредно правило в мирния договор, който трябваше да изясни и въпроса за рапарациите. Това важи и за подписания от Вили Бранд и Юзеф Циранкевич двустранен "Договор за основните принципи за нормализиране на двустранните отношения" от декември 1970 година. В този договор Бон признава и границата Одер-Ница.
Вътрешнополитическите сметки
В правителствените кръгове в Полша се говори за непробиваеми юридически експертизи и за обезщетения на стойност между 845 и 5 500 милиарда евро. Тези суми трябвало да бъдат обезщетение за материалните разрушения и за шестте милиона избити поляци, евреи и християни. Между 1939 и 1945 година всеки шести жител на Полша е загубил живота си в следствие на насилническите действия на СС, Гестапо и Вермахта. А фактът, че точно сега се надигат гласове за изплащане на репарации може да се обясни с вътрешнополитическите цели на ПиС.
С антигерманската карта правителството на ПиС се опитва да сплоти собствените си редици, след масовите протести срещу планираната от него правосъдна реформа. Освен това опитният стратег Ярослав Качински е наясно, че Германия навлиза в горещата фаза на предизборната борба и Берлин ще се опита с всички средства да осуети подобни удари под пояса от страна на Варшава. Сигурно заради това повечето управляващи политици в Берлин не се осмеляват да критикуват остро Полша за това, че загърбва демокрацията, и неизменно призовават за разбиране и търпение. Изглежда, че тази стратегия не носи голям успех.