Защо руснаците не обичат мигрантите?

За Деря (името е променено от редакцията) денят е като всички други: тръгва от работа - от пекарната в московското предградие Шчолково, към дома. Там я чакат двамата й невръстни синове - тя е самотна майка, преселила се преди няколко години от Таджикистан в Москва. На път за къщи се отбива в един супермаркет, без изобщо да подозира, че това може да се окаже фатално. 

"Щом влязох в магазина, продавачката ме позна. Няколко месеца по-рано синът ми бе закаран в болница, след като бе ял кисело мляко с изтекла годност, продадено ни в този магазин. Шефът на филиала беше потърсил отговорност именно от тази продавачка", разказва Деря.

Когато съзира Деря, продавачката веднага започва да вика: "Защо тези таджики идват в нашия магазин? Всички те са крадци!", след това продължава да сипе обиди. Деря първоначално игнорира агресивността на продавачката, но тя започва да я плаши с мъжа си, който работел в полицията. "Тя каза, че той ще намери начин да ме екстрадират", спомня си Деря. След това продавачката се нахвърля върху Деря и започва да я бие по главата, докато не я събаря на пода. Рита я и по корема, но никой от околните не се намесва.

Когато Деря идва в съзнание, усеща, че ѝ се вие свят, че от едното ѝ око тече кръв. Тя излиза от магазина и понеже навън има сняг, слага от него върху подутото си око, след което вика полицията.

Враждебността има обяснение

Ксенофобските настроения в Русия отново се засилват. През 2018-а независимият аналитичен център "Левада" установи, че почти всеки четвърти руснак подкрепя слогана "Русия на руснаците". Широко разпространени са дискриминиращите обяви от типа на: "Давам жилище под наем – само на руски семейства". Над една трета от анкетираните възприемат тези обяви положително, а близо две трети казват, че правителството трябва да ограничи притока на мигранти.

Социоложката от "Левада" Карина Пипиа обяснява, че руското население се чувства несигурно заради икономическата криза, пенсионната реформа и свързаното с тях свиване на социалната държава. Тази "колективна тревога" се излива под формата на ксенофобски настроения срещу мигрантите.

Във времената на икономическа стагнация и нарастващи опасения, свързани с бъдещето, мнозина руснаци споделят мнението, че мигрантите ще им отнемат работните места. При това тъкмо гастарбайтерите вършат тежката и неблагодарна работа, с която руснаците не желаят да се занимават.

Двойнствената позиция на Кремъл

Почти всеки 12-и в Русия е мигрант. Общо са 11 милиона, което класира страната е на трето място в света по брой на приетите мигранти – след САЩ и Германия. Най-много чужденци пристигат от бившите съветски републики - от Украйна, Узбекистан и Таджикистан.

Деря е една от тях. През 2015 тя се преселва от Таджикистан в Русия. Подобно на мнозина други мигранти, и тя иска да осигури по-добър живот на семейството си. Тя е завършила медицина и право и първо намира работа в една болница, а след раждането на втория си син – в пекарна.

Русия има нужда от мигрантите, за да запази икономическата си мощ. През 2018 г. в страната за първи път през това десетилетие броят на починалите превишава този на новородените. За да компенсира отрицателния прираст, Русия се нуждае всяка година от поне 300 000 нови мигранти.

Миграционната политика на руското правителство обаче е твърде противоречива.  През 2017-а, например, заместник министър-председателката Олга Голодец обяви, че имигрантите подкопавали икономическото развитие на Русия. Те били зле квалифицирани и с многочислените си семейства само товарели социалните системи на държавата. От друга страна в края на 2018 президентът Владимир Путин подписа декрет, в който е предвидено до 2025  година в Русия да бъдат приети до 10 милиона рускоговорящи мигранти.

Важната обществена подкрепа

В инцидента с Деря местните власти не оказват абсолютно никаква помощ на пострадалата жена. "Когато полицаите дойдоха в супермаркета, започнаха да ме заплашват, че ще ме екстрадират и ще дадат децата ми в дом за сираци. Щом съм мигрантка, не съм имала право да се оплаквам. Когато реших да отида в болница, за да бъда освидетелствана след нанесения ми побой, полицаите ми наредиха да кажа на лекарите, че раните ми са от падане", спомня си тя.

Деря прекарва цели 20 дни в болница. На рентгеновите снимки се виждат фрактури на черепа, а травмата на мозъка води до влошаване на зрението ѝ. "Често ми се вие свят, и до днес не съм в състояние да ходя на работа", казва Деря, независимо, че от злополучния ден са минали месеци.

Полицията отказва да предаде данните по случая на прокуратурата. Вместо това е заведено наказателно дело срещу самата Деря. Иска се екстрадирането ѝ от страната, понеже регистрацията на документите ѝ за престой в Русия била невалидна.

Случаят на Деря събужда интереса на руската неправителствена организация "Гражданска помощ". Тя осигурява адвокат на Деря и помага да се осуети екстрадирането ѝ. През май агресивната продавачка най-сетне е изправена пред съда, който обаче я осъжда само за "сбиване", поради което тя се отървава с незначителна парична глоба. Деря обжалва присъдата – делото още не е приключило.

"Руските власти отричат основните човешки права на мигрантите", се казва в експертен доклад на "Foreign Policy Center". Деря също смята, че държавата ги е изоставила на произвола на съдбата. "Без подкрепата на обществото вероятно щях да се озова на улицата", казва тя.

Неправителствената организация, помогнала на Деря, отправя призив за дарения, които да помогнат на жената да плати сметките си за болницата, наема и останалите разходи, докато не е в състояние да работи. На призива се отзовали много хора и необходимата сума била набрана само за пет дни.

"А ако бях умряла?", пита Деря. "Ще се боря за справедливост пред съда - нека руснаците да разберат, че и мигрантите са хора".