Защо Саудитска Арабия не приема бежанци?

В средата на август саудитският вестник "Arab News" написа, че Върховният комисариат за бежанците на ООН благодарил на Саудитска Арабия за помощите, които кралството изпратило на настанените в бежанския лагер „Заатри”. В рамките на национална кампания в помощ на сирийските бежанци тогава бяха събрани близо 70 хиляди килограма фурми, които бяха разпределени сред бежанците. Дори ръководителят на бежанския лагер изразил признателност за „голямата щедрост” и похвалил останалите дарителски инициативи на Саудитска Арабия, които по думите му допринасяли за подобряване на условията на живот на бежанците.

Дарителската дейност на кралството има стари традиции, датиращи още от времето на основателя на Саудитска Арабия крал Абдул Рахман ал Сауд (1880-1953). Той създава и първите хуманитарни организации в младата държава, като всички от тях са неизменно с ислямски характер. Затова и големите помощни акции се провеждат винаги по време на значимите ислямски празници. Така например по време на Рамазана сред сирийските бежанци в ливанския град Сидон бяха разпределени храни на стойност над 3 милиона долара.

Шестият по значимост донор в света

Отвъд тези предимно символични акции, Саудитска Арабия отпуска наистина огромни финансови помощи за бежанците. През януари 2013 година кралството участва в донорската среща на страните от Персийския залив в Кувейт-сити, в рамките на която бяха събрани над 910 милиона щатски долара. Тогава Саудитска Арабия предостави 213 милиона долара, а по време на втората донорска конференция през май 2014 кралството дари още 18 милиона долара. През същата година страната отпусна нови 755 милиона долара - не само за сирийските бежанци, но и за хуманитарните нужди на няколко други страни. По данни на международната програма "Global Humanitarian Assistance", Саудитска Арабия е шестият по значимост донор в света.

За сметка на това Саудитска Арабия не е приела нито един сирийски бежанец - факт, който още миналата есен беше остро разкритикуван от правозащитната организация „Амнести Интернешънъл”. "Срамно е, че държавите от Персийския залив не приемат бежанци. Заради езиковата, културната и религиозната близост страните от Залива би трябвало да са начело на държавите, които предлагат защита на бягащите от гонения и военни престъпления сирийци”, написа в тази връзка "Амнести".

В повечето държави от региона живеят наистина много чужденци. В 29-милионна Саудитска Арабия легално пребиваващите чужденци са около 6 милиона - предимно трудови мигранти от Азия и от различни ислямски държави. В Кувейт делът на чужденците възлиза на 60 на сто, а в Катар дори надхвърля 90 процента. В Обединените арабски емирства чужденците съставляват около 80% от населението. Приемът на бежанци би увеличил още повече броя на чужденците в тези страни. Загрижеността от подобнто развитие е очевидно по-голяма от готовността да се дава убежище на сирийци и иракчани.

Властите се опасяват и от друго: че би им било много трудно да екстрадират хора, на които е дадено политическо убежище - за разлика от трудовите мигранти, които могат да бъдат връщани по всяко време. Саудитските власти вече са предприемали такива акции - за последно през 2014 година. Тогава осведомителните агенции съобщиха, че страната е екстрадирала над 370 000 души - с цел да се освободят работни места за саудитското население.

Страх от обновление?

Към всичко това трябва да добавим и обстоятелството, че сирийците бяха принудени да бягат навън в резултат от една революция, която в очите на саудитското ръководство беше от самото начало твърде съмнителна. Така наречената Арабска пролет от 2011 година не беше подкрепена от консервативните държавници в Рияд. А когато сходни искания - за социална справедливост, политически и културни свободи и правов ред - бяха изразени и в самата Саудитска Арабия, кралството увеличи социалните облаги и така успокои недоволните си поданици. Но ако Саудитска Арабия започне да приема на своя територия сирийски бежанци, с тях по всяка вероятност ще навлязат и хора, които ще искат да се борят за тези ценности. А това може чувствително да разклати обществения ред в страната.

И още нещо: не е изключено религиозните убеждения на тези хора да са значително по-либерални от повелите на уахабизма, който е възприет като държавна религия в Саудитска Арабия. Това вероятно е основната причина за отказа на страната да приема бежанци.