Защо САЩ връщат противопехотните мини?

Белият дом аргументира решението си да вдигне забраната за използване на противопехотни мини с "необходимите за победата гъвкавост и способности". Но кой тук трябва да бъде победен?

Според Ребека Хайнрихс от консервативния институт „Хъдсън" във Вашингтон, мярката се вписва в общата отбранителна стратегия на сегашната американска администрация и е възпираща мярка, насочена основно към Китай и Русия, разбирай - САЩ да надделеят в случай на конфликт с една от двете държави. „В една война противопехотните мини биха били много полезни", казва Хайнрихс. Притежанието на мини, с каквито разполагат също и Китай и Русия, осигурява повече гъвкавост на военните, твърди тя. 

Хиляди цивилни жертви всяка година

Използването на противопехотни мини е остро критикувано от международната общност. От 1999 година в сила е Конвенцията от Отава, която до днес е ратифицирана от 164 държави. Договорът забранява използването на противопехотни мини срещу хора. По данни на международната неправителствена организация „Хендикап Интернешънъл", в света има около 50 милиона такива мини.

Данните на организацията сочат, че през 2018 година близо 7 хиляди души са станали жертва (били са ранени или са загинали) от противопехотни мини. Основно те са невинни цивилни граждани, които дават жертви и дълго след като даден военен конфликт е приключил. Мините могат да покосят както ученици на път за училище, така и селяни, които обработват земите си.

Съединените щати не са сред ратифициралите договора от Отава страни. Аргументът на Вашингтон: мините са единственият начин да бъде обезопасена границата между Северна и Южна Корея. През 2014 година американският президент Барак Обама забрани мините, без обаче САЩ да стават страна по конвенцията. Неговият наследникът Доналд Тръмп сега на практика отменя забраната. 

"Умни" мини щадят човешкия живот?

Германия, която е част от договора, разкритикува решението на Вашингтон. Защото то е стъпка назад от международния напредък срещу тези оръжия, заяви говорител на федералното правителство. Берлин потвърди, че германската позиция по темата няма да се промени: поставянето, производството, складирането и търговията с мини ще продължат да бъдат тема табу.

Според Хайнрихс „противопехотните мини на САЩ няма да представляват реална опасност за цивилните граждани", защото ставало въпрос за използване на модерни взривни устройства от най-ново поколение с вградена функция за самоунищожаване. Пентагонът твърди, че активираните противопехотни мини ще се самоунищожават най-късно след 30 дни, или ще могат безопасно да бъдат премахвани. Процентът грешки не надхвърля шест случая на един милион, или 0,0006 процента.

Експертите поставят това твърдение под съмнение заради предишния опит със самовзривяващите се механизми. Случаите на грешки са повече, отколкото производителите твърдят, казва за ДВ Ева-Мария Фишър от „Хендикап Интернешънъл". В тази връзка тя добавя, че реалните условия са различни от тестовите.

Мини на границата с Мексико?

Томас Гебауер от организацията „Медико Интернешънъл", един от инициаторите на конвенцията от Отава, също оспорва позицията на Пентагона. Грешките досега винаги са били над 1%, посочва той и добавя, че въпреки това мините се използват. „За военните може би не е толкова важно, дали от 100 войници само 90 ще  преминат през минирания участък", казва Гебауер. Той обяснява, че мините изпълняват три функции: контрол и наблюдение на територии, както и ограничаване на свободното движение на хора. Затова те са от особена полза за политици, за които границите и тяхната сигурност са приоритет. „Опасяваме се, че САЩ могат да поставят подобни устройства на границата с Мексико, за да контролират движението", посочва още Гебауер.

Противопехотните мини могат да намерят приложение също и в американските военни бази по света, тъй като те често стават мишена за нападения.

Икономическите причини също не са за подценяване. В развитието на подобни оръжейни системи са инвестирани много пари. Може да се окаже, че военните отново ще се върнат към мините, след като алтернативни технологии като звукови, лазерни и електрически оръжия не успяха да влязат в серийно производство.

Ще последват ли и други държави примера на САЩ?

Гебауер не се опасява от ефект на доминото. Формално, САЩ никога не са били партньор на процеса от Отава. В Европа той не вижда сигнали, че отношението към противопехотните мини може да се промени.

„Хендикап Интернешънъл" е на сходно мнение. Въпреки това държави, които не са ратифицирали конвенцията от Отава, могат да използват решението на САЩ като оправдание под мотото: защо САЩ да могат, а ние не, предупреждава Ева Мария Фишър.