Защо се намесиха в Либия, а за Сирия се помайват?

Външните министри от ЕС решиха да затегнат санкциите срещу сирийския режим и възнамеряват да спрат вноса на нефт от страната. Без съмнение подобна мярка ще предизвика проблеми за режима на Асад. Търговията с нефт осигурява почти една трета от приходите в сирийския бюджет. 90 процента от износа на нефт са предназначени за ЕС. За него Сирия е само малък доставчик. В същото време никой в Брюксел не си прави илюзии: ако европейците се откажат от вноса на нефт, Китай ще го поиска мигновено, за да позасити неутолимия си енергиен глад. А дори и да не се намери нов купувач, това едва ли ще разклати устоите на режима в Дамаск. Достатъчно е да припомним за Ирак и безуспешните санкции спрямо Саддам навремето.

Дилемата на европейците

Затягането на санкциите спрямо Сирия идва само няколко дни след успешния поход на бунтовниците в Либия, подкрепяни от бомбардировките на НАТО. Този факт демонстрира отново дилемата на европейците по повод на Арабската пролет. Въпреки успеха в Либия, е ясно, че нито ЕС, нито НАТО са готови да повторят операцията в Сирия. Същото важи и за САЩ, които изтеглят войските си от Ирак и Афганистан, и точно затова нямат никакво намерение да се впускат в нова военна авантюра. Причините за това обаче са не в нежеланието на тези страни да помогнат с военни средства, а в твърде сложната ситуация при сирийския конфликт.

Сирия има почти четири пъти по-голямо население от Либия. Смяната на режима в Дамаск или пък разрастването на конфликта извън сирийските граници ще доведе до непридвидими последици за целия близкоизточен регион. Досега Европа и САЩ не успяха да помогнат за умиротворяването на този регион, а това още повече засилва страха от разпалването на нови конфликти.  

Сирия е вплетена в цялостното кълбо от сложни отношения в Близкия изток и досега се смяташе за единствения сериозен противник на Израел. Всички опити за мирни преговори между двете страни се оказаха напразни. Дамаск е център на палестинската съпротива и най-вече на организацията Хамас и нейния водач Халед Машал. Така че в Израел наблюдават с недобри чувства случващото се в Сирия - колкото и да им е омразен Асад, той все пак е предвидим в действията си.

Взривоопасен заряд

Освен това Сирия е тясно свързана с процесите в Ливан. Заедно с иранския режим Дамаск покровителства шиитската организация Хизбула. Сирия е и единственият съюзник на Иран в региона, макар че наскоро той си позволи да призове Асад да вземе насериозно исканията на своя народ. Що се отнася до Ирак, Сирия страда от големия брой бежанци от тази страна, избягали от войната там и тежките й последици.

И не на последно място - смяната на режима в Дамаск може да доведе до нов конфликт между шиитите и сунитите в региона. Кланът на Асад е част от шиитското малцинство в Сирия, населявана предимно от сунити, срещу които бащата на Асад, Хафез, действаше брутално. Старите неуредени сметки между тях са се натрупали взривоопасно.

Всичко това затруднява неимоверно САЩ и Европа в желанието им да предприемат крути мерки срещу режима на Асад. Евентуалната военна намеса може да доведе до тежки последици за целия регион. От друга страна обаче, само санкции срещу Дамаск едва ли ще накарат Асад да се откаже от властта.