Защо София да решава за името и идентичността на съседите?

По спора между Северна Македония и България в Берлин вчера и днес се водиха интензивни преговори при закрити врати с участието на министри от Скопие и София. Лично президентът Франк-Валтер Щайнмайер се опитва да помогне в разплитането на стегнатия междусъседски възел. В момента Германия полага огромни дипломатически усилия за разрешаване на конфликта, който заплашва да предотврати началото на преговорите за присъединяване на Скопие към ЕС. В Берлин бяха както двама министри от правителството на Северна Македония, Буяр Османи и Никола Димитров, така и българската външна министърка Екатерина Захариева.

България засега блокира

"Все още не сме в състояние да одобрим преговорната рамка за Северна Македония. Не можем да си затваряме очите и да не забелязваме, че има проблеми в изпълнението на договора за добросъседство", заяви днес на брифинг Екатерина Захариева, цитирана от "Вести".

От правителствената пресслужба в София пред малко дойде информация, че премиерът Бойко Борисов е провел видеоконферентен разговор с канцлерката Ангела Меркел. „Аз и България сме благодарни за ангажимента на Германското председателство и лично на Вас за търсенето на формули, които да позволят началото на преговорите на Република Северна Македония за членството в Европейския съюз“, е казал Борисов. Той е потвърдил и позицията на България, която външната министърка Екатерина Захариева представи вчера в Берлин. По време на 40-минутния разговор Борисов е изразил увереността си че с помощта на Германия и по време на нейното председателство на Съвета на ЕС ще бъдат постигнати верни и правилни решения по темата.

Според източници на Дойче Веле, компромисът е близо и може да бъде постигнат още до утре. Според други източници, Франк-Валтер Щайнмайер вече е разговарял с българския президент Румен Радев, а ще търси контакти и с опозиционната Българска социалистическа партия. Нека да припомним, че германският президент членуваше в ГСДП. Домакин на разговорите в Берлин беше германският външен министър Хайко Маас, който, заедно с държавния министър по европейските въпроси Махаел Рот, се надява да сближи позиците между двете страни.

Скопие и София нямат много време да постигнат компромис, който ще отвори пътя на Северна Македония към ЕС. Срещата на външните министри на ЕС е само след седмица, но Берлин настоява спорът да бъде изчистен няколко дни предварително, за да бъде ясна ситуацията в Брюксел.

"Франкфуртер Алгемайне" анализира

Преди датата, определена от ЕС, германските медии също обръщат внимание на темата. Балканският ексерт на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) Михаел Мартенс и брюкселският кореспондент на вестника Томас Гучкер анализират основните параметри на сложния конфликт между София и Скопие. В Брюксел се развива спор, който може да прекрати бъдещото разширяване на Европейския съюз с тежки последици, пише в началото на анализа им, публикуван във “Франкфутер Алгемайне Цайтунг”. Вече два пъти българският постоянен представител към ЕС Димитър Цанчев емоционално декларира, че преговорите за присъединяване със Северна Македония могат да започнат едва когато Скопие приеме допълнителните условия на българската страна, припомнят авторите. В статията им четем още:

Поклащат глави, като чуят българската позиция

София иска македонците да признаят, че са били българи и че са говорили български език, преди да станат независима нация в резултат от историческа фалшификация. Сред посланиците на ЕС изявите на българския дипломат през последните седмици бяха посрещнати с неразбиране и поклащане на главата, пише ФАЦ. Никой не го подкрепи, дори гърци, французи и нидерландци, които блокираха началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония (и Албания) преди година.

Германският вестник цитира още вербалната нота и меморандума, в които София представя исканията си: във всички европейски документи “Северна Македония” да се нарича “Република Северна Македония”, тъй като международно признатото име “Северна Македония” всъщност е географска област, която включва и разположени в България части от историческия регион Македония. България възприема това като опасност за териториалната си цялост. Освен това българите не са съгласни езикът в съседната им държава да се нарича “македонски”. В документите той трябва да се споменава като “официален език според Конституцията на Република Северна Македония”. Официалната позиция е, че София не оспорва правото на гражданите на Северна Македония да се самоопределят, но няма да толерира ревизия на „общата история“ или „отричане“ на общи етнически и езикови корени, нито финансираната от държавата „антибългарска идеология“.

София и Скопие: териториални претенции и идентичности

Въпросът за името ще бъде решен, ако Скопие веднъж завинаги заяви, че не предявява никакви териториални претенции към целия исторически регион Северна Македония. За тази цел Скопие се позовава на македонската конституция, която изрично изключва териториални претенции срещу съседни държави и също така декларира, че не трябва да се намесва във вътрешните работи на други държави. Ако е нужно, те са готови да потвърдят това поотделно и на всяка държава от ЕС.

Относно езика ситуацията е по-сложна. От една страна Брюксел може да подходи неутрално и да не назовава изрично името на езика. От друга страна обаче тук се докосват още деликатни аспекти. Общото разбиране е, че всяка държава може да определя сама как да нарича езика си. Допълнително, официалните езици в Северна Македония са два - албански и македонски.

София се вдъхновява от Атина, пише ФАЦ. След като Гърция постигна успех, прилагайки натиск върху Северна Македония за името, българите искат да отидат още една крачка напред и да поставят под въпрос не само името, но и идентичността на хората там. София иска Скопие да заяви, че не съществува македонско малцинство на територията на България. Оттам отговарят, че през 21 век не държавите са тези, които могат да кажат дали хората се чувстват като част от малцинство или не.

Българската позиция предизвиква тревога

Десетилетия наред България не е имала претенции за името “Македония”. Освен това българското разбиране, че има само една “историческа истина” и това е собствената, която трябва да бъде преведена на всички европейски езици, не пасва в 21 век. Тъй като исторически спорове има и между други страни в региона, шестте държави от Западните Балкани, които са част от разговорите за бъдещо разширяване на ЕС, гледат с тревога на българската политика, обобщава ФАЦ.