Защо точно Брюксел?

В зората на европейското обединие все още не личи, че Брюксел ще се утвърди като европейска столица. При създаването на Европейското обединие за въглища и стомана – зародишът на днешния Европейски съюз в началото на 50-те години на миналия век, името Брюксел не се дискутира сериозно. Между предложените градове, където да са съсредоточени новите европейски институции на т.нар. “Монтанунион”, наред с Люксембург и Страсбург се споменават Саарбрюкен и Хага, a самата Белгия пледира за Лиеж.

Саарбрюкен – неосъществената столица на Европа

От днешна гледна точка изглежда логично германците да са били за Саарбрюкен, който днес е в пределите на Федералната република. Но историческата истина е друга: фаворит на тогавашния канцлер Конрад Аденауер е Хага, а идеята за Саарбрюкен е на френския външен министър Робéр Шумáн.

След Втората световна война Саарската област остава първоначално спорна между гeрманци и французи. Една от идеите е тя да добие особен европейски статут и така да остане извън пределите както на Германия, така и на Франция. Ако тази уникална възможност бе станала реалност, днес европейските институции щяха да са съсредоточени в Саарбрюкен, а не в Брюксел. Но на проведения на 23ти октомври 1955 г. референдум почти 68 % от жителите на областта се произнасят за оставането й в пределите на Германия. Днес жителите на Саарбрюкен могат само да съжаляват, че тогава са изпуснали шанса да се превърнат в столица на бъдеща обединена Европа.

На преден план първоначално излизат Люксембург, където заседават т.нар. “Висша власт” и Съвета на министрите на създадения “Монтанунион” и Страсбург, където се провеждат сесиите на Общото събрание – предшественикът на днешния Европейски парламент.

Брюксел – случайният късметлия

Възходът на Брюксел започва едва след създаването на Европейската икономическа общност с подписването на Римските договори на 25ти март 1957 година, които влизат в сила от следващата година. Още тогава е решено председателството на Общността да се сменя на всеки шест месеца по принципа на ротацията, като Съветът на министрите и Комисията да заседават в съответната страна-председател. В утвърдения график, който тогава следва азбучния ред, Белгия е на първо място сред шестте страни-членки. Така белгийската столица става първия град, където заседават по-важните органи на новосъздадената Общност – случайна привилегия, която от тогава насам постепенно се превърна в утвърдена традиция.