Защо църквата се меси в политиката?

Когато националистически партии насаждат омраза и страх към другостта (каквато и да било тя) е някак нормално. Не е приемливо, но е очаквано. Когато консервативни формации изказват съмнения за различното пак не е изненада. Когато обаче църквата в една държава проповядва човеконенавист и по подразбиране изключва и най-свенливия опит на миряните да бъдат просто добри хора, да изпитват състрадание и да приемат различното, то тогава нацията - жертва на тази църква - е обречена на бавен, но сигурен морален разпад.

Две съобщения от последните седмици разкриха истинската същност на Светия Синод на БПЦ. Две съобщения, които на практика показаха какво място на храма в обществото е избрал клирът.

Първото бе ужасно закъсняла позиция по бежанската криза, която църквата нарича "вълна, придобиваща всички белези на нашествие". "Ние помагаме и ще помагаме с каквото можем на бежанците, които вече са попаднали в нашето Отечество, и не ги делим по вяра и народност, но считаме, че нашето правителство в никакъв случай не трябва да допуска в страната ни повече бежанци. (...) Който е създал повода за този проблем, той да го преодолее, не е редно православният български народ да плаща с цената на изчезването ни като държава", се казва в обръщението на Синода. За тази нелепа позиция на висшето духовенство се изписа и изговори много. Не можем да отречем, че досущ като националистическа организация, църквата вся ненужен страх и паника сред и без друго объркания народ.

БПЦ отдавна не е храм

Второто съобщение от БПЦ дойде броени дни след като тя заклейми бежанците: Светият Синод обяви, че в храмовете могат да се извършват молебени и водосвети по молба на политически партии, лица и сдружения. За това обаче има две изисквания: подобни служби можело да се извършват само в православни храмове, а приветствието на свещенослужителя трябвало да има "духовно съдържание".

Тук е моментът за равносметка и тя гласи: БПЦ отдавна не е храм. Тя се е превърнала в казионен, второстепенен участник в политическия процес в страната.

БПЦ благославя премиер и депутати. Тя получава и не малки суми за активното си участие в предизборната кампания - къде по-явно, къде не толкова. А повечето духовници не виждат проблем в това да превръщат храмовете в политическа сцена, отслужвайки предизборни молебени. Да не забравяме и това, че Светият Синод се занимава стръвно с въпроси от имотен характер.

Освен всичко изброено дотук: църквата явно смята, че може да "менажира" и естетическите възприятия на народа (но само онези, които не биха настроили по-голямата част от него срещу духовниците). Помните ли как БПЦ анатемоса Мадона, но пък не се бунтува срещу безбройните чалга прими (с изключение на отделни свещеници, които изразиха плахо несъгласие за учебни тетрадки с разголени певици върху тях)?

Какво се крие зад цялото това поведение? Отговорът е само един: политически популизъм.

Грозната истина е, че духовенството неведнъж е употребявано политически. И предизборните молебени са най-малкият проблем. Нека само си дадем сметка как клирът нито веднъж не се изправи срещу Волен Сидеров, когато той употребяваше православието за обслужване на проруски тези в българската политика. В този ред на мисли можем да стигнем и по-далеч.

Църквата като съучастник

Позицията на БПЦ за бежанците закъсня. Тя не реагира на снимката на удавеното 3-годишно дете, загубило живота си с още много други бежанци, опитали се да достигнат бреговете на мира. Църквата не реагира и на трагедията със задушените имигранти в камиона, оставен на една австрийска магистрала, където българската следа бе очевидна.

Не. Църквата реагира по бежанския проблем едва тогава, когато държавната власт имаше нужда от помощ: точно ден след като премиерът се изгуби в превода за евентуална гореща точка за мигранти в България.

Тя се намеси едва тогава, когато Борисов като оправдание произнесе сакралната фраза, че "ние сме православен народ и се страхуваме от мюсюлманите". Реакцията й бе точно такава, от каквато се нуждаеше властта в този момент. Тя придаде нотка "християнско опрощение" на предстоящото обяснение от властимащите, че "ние не желаем бежанци" и бетонира страховете на народа, вместо да ги разсее.

Всъщност и бежанците не желаят да остават в България. Така че духовниците могат спокойно да се концентрират над предизборните молебени.