Здравеопазване или здравепогубване?

Случаят със сърдечно болния софиянец не е изолиран. Той е по-скоро практика, отколкото изключение в страна, където човешкият живот почти няма цена, а грижата за този живот е недопустимо лоша, неквалифицирана и непосилно скъпа. През пролетта университетски доцент с тежък мозъчен инсулт, след няколкочасово чакане в безпомощно състояние на линейка в прословутия Студентски град, беше разкарван безуспешно из болниците, които би следвало да оказват бърза медицинска помощ, и които отказваха да я дадат единствено поради тежкото състояние на пациента. Няколко дни по-късно, захвърлен в периферно болнично заведение, което въобще не беше в състояние да му помогне, ученият напусна този свят. Още по-драматично колегите на убития с ритници в главата през миналата седмица студент в същия този Студентски град е трябвало да

чакат повече от час благоволението на Бърза помощ

да дойде и да се опита да окаже някаква помощ на пострадалия. Дошли са да констатират единствено смъртта.

Претоварената и примитивно съоръжена служба на столичната Бърза помощ обикновено се оправдава за своите хронични неблагополучия с тежкия трафик и непробиваеми задръствания по практически всички артерии на столицата, с липсата на основни апаратури за поддържане на човешкия живот, с прекомерната натовареност на работещите в нея лекари, с неработещите асансьори/ поради неплатени сметки/ на високите сгради, което пречело на медицинския екип да оказва помощ в домовете на закъсали възрастни хора, с ниското възнаграждение на медицинския персонал и с какво ли още не! От друга страна няколко по-големи болници отказват да приемат тежки случаи, тъй като почти сигурният при тях „летален изход” освен че ги товарел финансово, снижавал тяхното реноме и оттам – субсидиите за лечебното заведение. Всъщност може би тъкмо в

кръчмарската думичка „заведение”

се крие част от обяснението за дереджето на българското здравеопазване. Вместо да се съсредоточат върху здравните услуги за намаляващото и ставащо все по-болно българско население, докторите се занимават с разправии в рамките на своя Лекарски съюз, в който се води истинска битка за власт и надмощие на една група над друга. Вместо да се опита да подобри обслужването на болните като задържи в страната масово напускащите националната здравна система специалисти, млади лекари, медицински сестри и друг персонал, държавата се занимава с някакви непрекъснати реформи, концепции и реорганизации, които в изготвения по поръчка на самия премиер Станишев доклад на Световната банка през лятот бяха характеризирани с определенията: „абсурд“, „хаос“, „неизпълнимо“, „конфликт“ и пр. Неслучайно през ноември в публикувания от Брюксел годишен Индекс на здравния потребител на ЕС, българското здравеопазване отново беше определено като едно от най-нехуманните сред 27-те.

Така България не само демонстрира най-мрачната демографска картина с най-висока смъртност и най-силен отрицателен прираст на населението през отминаващата година, според Евростат, но нейните управляващи непрестанно продължават да повтарят и причините за това. По най-бруталния и нечовешки начин.