"Злодеите, които тайно управляват света"

"Кой всъщност управлява света?" - под това заглавие информационният бюлетин „Международна политика и общество” на германската фондация „Фридрих Еберт” публикува много интересно интервю с професор Михаел Бутер от университета в Тюбинген, който изучава теориите на заговора. Въпросите задават Ханес Алпен и Аня Папенфус. Публикуваме интервюто със съкращения.

Не са никак малко хората, които вярват например, че някой тайно направлява тях самите или дори цялото човечество. За какво говорят подобни страхове? И трябва ли да ги взимаме насериозно?

Бутер: Теориите на заговора са неистинни, но често пъти са симптом за истински проблеми. Това може да са лични проблеми, които понякога стигат до мания за преследване. Но може и да насочват към обществени проблеми, когато цели групи хора имат чувството, че редът наоколо им се намира под заплаха, че постепенно губят статута си, че представителната демокрация вече не работи.

Как бихте дефинирали теориите на заговора?

Бутер: Има най-различни дефиниции, но в обобщение може да се каже: всяка теория на заговора твърди, че някъде съществува тайна група дейци, които са на път или вече се успели да подкопаят съществуващия ред, за да навредят някому или пък за да тиранизират, да поставят под контрола си, ако не и да унищожат определена институция, държава или целия свят. Най-важното е: има група, която действа тайно и преследва някаква цел.

Преживяват ли ренесанс теориите на заговора?

Бутер: През последните години те просто станаха по-видими. Допреди няколко десетилетия както в САЩ, така и в Европа те бяха много по-популярни. Всъщност, навремето теориите на заговора бяха абсолютно легитимно, всепризнато знание. После за известен период бяха делегитимирани и изтласкани в периферията на обществото, в резултат от което оцеляваха единствено в рамките на различни субкултури. Чрез интернет обаче станаха видими. Преди 20-30 години теоретиците на заговора трябваше да издават писанията си на собствени разноски, за да достигнат възгледите им до широката публика. Днес мрежата им осигурява много по-лесна, бърза и евтина възможност. А новата им видимост осигурява на теориите на заговора и приток на нови привърженици. Но има и втори фактор. В момента в много общества се наблюдава фрагментиране на публичността, която се разпада на малки, паралелни или враждуващи публичности. В една от тях, която наричаме „мейнстрийм” и в която се подвизават повечето журналисти и учени, теориите на заговора се смятат за нещо срамно и нелегитимно. Междувременно възникна обаче и друга публичност, където теориите на заговора си върнаха статута, който притежаваха преди десетилетия. Вътре в тази публичност може би не всички вярват на всяка една от тях, но всички ги признават за легитимно знание.

С какво са привлекателни теориите на заговора? Дали с това, че дават някакви обяснения? В крайна сметка и религиите правят тъкмо това: обясняват света и успокояват хората.

Бутер: Да, от една страна те наистина са опит да се даде някакво обяснение. Тоест, да се покаже, че светът не е просто хаотичен. И че нещата се случват не просто защото има някаква структурна принуда, а по волята на определени хора. За мнозина е много по-лесно да приемат, че някъде там има едни злодеи, които направляват нещата, отколкото да разберат, че всъщност никой нищо не направлява. В същото време онези, които вярват в теориите на заговора, които ги огласяват и разпространяват, мислят за себе си, че са се издигнали над масите. И че прозират в дълбината на случващото се, докато масите не виждат заговора наоколо си и просто крачат като слепци или сомнамбули през света. Това са двата фактора, които правят теориите на заговора толкова привлекателни. Ще дам пример с привържениците на „Пегида”, които излизат на улицата, за да протестират срещу всичко, което се променя в Германия: от неолибералните икономически структури, през равнопоставеността на гейовете и лесбийките, та чак до обстоятелството, че вече не всички хора на улицата са белокожи. Ако от „Пегида” кажат, че всичко това някак си се дължи на структурните промени, за които никой не е виновен, това ще означава, че няма шанс за промяна. Но ако кажат: всичко това е резултат от комплот, бежанският поток нарочно се насочва, а общоприетите джендър-правила са част от заговора, тогава на хоризонта изгрява надеждата, че всичко това може да бъде спряно и ревизирано.

Как могат да бъдат оборени теориите на заговора? Те изглеждат много жилави и устойчиви…

Бутер: За разлика от истинските теории, теориите на заговора не могат да бъдат опровергани, защото техните последователи винаги обръщат в своя полза аргументите срещу съответната теория. Например когато 2000 архитекти кажат, че кулите на Световния търговски център са били взривени, защото не е възможно да се срутят само от врязалите се в тях самолети, теоретиците на заговора веднага заявяват: „Ето, те казват истината!”. Когато обаче 200 000 други архитекти им повтарят, че това са пълни глупости, теоретиците на заговора казват: „Тези лъжат, разбира се, защото са част от системата. Те просто си затварят очите или пък им плащат, за да разпространяват тази лъжа.”. Тоест, оборващите аргументи по магически начин се превръщат в подкрепящи.

Тоест, много е трудно да се отнеме въздействащата сила на теориите на заговора, така ли?

Бутер: Изключително трудно е. Най-вече защото когато атакуваме тези теории, ние несъзнателно атакуваме и идентичността на техните последователи. За моята и за Вашата идентичност не е от особено значение, че в общи линии вярваме на официалната версия за атаките от 11 септември. Но за човек, който е убеден, че те са дело на американското правителство, на карта е поставена собствената му идентичност. И когато оспорваш възгледа му, ти атакуваш неговата идентичност - тъкмо поради това защитната реакция е толкова силна. И няма значение дали става дума за политическа идея или пък за убеждението, че алтернативната медицина е единствената истина, а всичко останало трови хората.

В теориите на заговора сякаш вярват не само уж обезправени гражданки и граждани, но и политици и хора с достъп до политически решения.

Бутер: Да, но това не е нещо необичайно. Необичайно всъщност е обратното: че през последните десетилетия това явление сякаш беше изчезнало в страни като Германия, Франция или САЩ. Във времената, когато теориите на заговора бяха напълно легитимно мейнстрийм-знание, те се разпространяваха най-вече от елитите, включително и в западния свят. Всички американски президенти - от Джордж Вашингтон до Дуайт Айзенхауер - са били теоретици на заговора. За всички тях това твърдение е доказуемо. В този смисъл Доналд Тръмп изобщо не е изключение, той просто се завръща към същия модел. В западния свят от 1950-те години насам теориите на заговора постепенно изгубиха легитимност, но другаде, например в Източна Европа или в Близкия изток, те все още са инструмент в ръцете на могъщите. Наблюдавахме го с пълна сила при президента Ахмадинеджад в Иран, наблюдаваме го и днес в Русия, където президентът Путин и другият персонал в Кремъл редовно огласяват теории на заговора. Виждаме го и в Турция. Разбира се, изключително трудно е да преценим дали тези теории цинично се използват като инструмент с пълното съзнание, че не са верни - или пък онези, които ги огласяват, наистина им вярват.

Кои, според Вас, са най-успешните политически теории на заговора?

Бутер: В различните ѝ проявни форми навярно най-успешна е антисемитската теория на заговора. В Германия тя издигна на власт цял един режим. И дълго се задържа - с добре известните ни фатални последствия. Но тази теория функционира много „успешно” и в други страни, в други свои версии.

Редом с политическите и расистките теории на заговора битуват и други, по-безобидни и екзотични теории. Коя, според Вас, е най-любопитната нова теория на заговора?

Бутер: Германците може би тепърва ще хванат влака на вярата в рептилите, в това, че ни управляват някакви извънземни влечуги. В англо-американското пространство тя е много разпространена. Тъй че в Германия привържениците на теориите на заговора имат още пространство за разгръщане.

Професор Михаел Бутер преподава американистика в университета в Тюбинген. Той е инициатор на европейски изследователски проект за теориите на заговора.