И Австрия ще забранява забрадките
2 февруари 2017Във Франция, в Берлин и в Белгия това вече е реалност: сега и Австрия иска да забрани на държавните служителки да носят мюсюлмански забрадки по време на работа. Забраната е част от новата правителствена програма на управляващата голяма коалиция между Социалдемократическата и Австрийската народна партия. От няколко месеца насам министърът на интеграцията Себастиан Курц настоява за приемането на нов интеграционен закон. Освен забрана на забрадката за служители в училищата и другите държавни институции, неговото предложение предвиждаше да се забрани и пълното забулване на лицето на обществени места.
"Бурката и никабът са символи на едно паралелно общество и нямат място в общественото пространство", подчерта наскоро Курц в интервю за Австрийското радио.
Неутралитетът като предлог?
След мъчителни преговори между двете управляващи партии предложението на Курц беше внесено в парламента в леко смекчен вид – забраната за носене на мюсюлмански забрадки да се отнася само до училищата и съдилищата.
В законопроекта всъщност не се използва понятието "забрана". Вместо това почти навсякъде в текста става дума за "задължението за неутралност на обществените институции". Религиозният неутралитет се използва като претекст за фактическата забрана на забулването", посочва австрийският политолог и ислямовед Фарид Хафез от университета в Залцбург. "Австрийската народна партия упорито настояваше през последните месеци за забрана на мюсюлманските забрадки. Чрез формулировката "задължение за неутралитет" Социалдемократическата партия се опитва да отбие евентуалните упреци за открита дискриминация спрямо едно религиозно малцинство.
Разпятията в класните стаи остават
Самият министър на интеграцията обаче подсказа, че под религиозен неутралитет се има предвид главно забраната на забрадките: "Разпятията в класните стаи ще останат и това е правилно", заяви Курц в едно интервю за радиото. Разпятията ще може да има и в съдебните зали, поясниха още от правителството. Повелята за неутралитет засягала само носенето на религиозни символи от хора.
Според политическия и пиар-съветник Рудолф Фуси, подобна уредба има смисъл само ако се отнася до всички религиозни символи: "Аз съм за строго разделение на църква и държава, само че това разделение не бива да поставя мюсюлманите в неравностойно положение спрямо останалите. Мюсюлманите от повече от столетие са призната религиозна общност в Австрия", изтъква още Фуси. Според него, забраната за пълно забулване – т.е. за носене на бурка и никаб е чисто символичен акт на правителството, насочена срещу проблем, който изобщо не съществува в Австрия.
Критики от мюсюлмани
Мюсюлманските сдружения в Австрия остро критикуват новата правителствена програма. Председателят на Ислямската верска общност в Австрия Ибрахим Олгун предупреди:
"Забулването не е религиозен, още по-малко политически символ. Свободата на вероизповеданията не подлежи на дискусия. "Днешните самоуверени жени показват, че по-важно е какво носят в главите си, а не с какво ги покриват", заяви Олгун.
И в мюсюлманското общество в Австрия се шири негодувание срещу предвижданата забрана на забулването в държаните институции. "Забраната е тежък удар по демокрацията, многообразието и свободата на вероизповеданията в Австрия. Тя засяга поради това всички, а не само жените, които носят забрадка", изтъква Амани Абузахра, която е доцент по интеркултурна педагогика и самата носи мюсюлманска забрадка. Според нея, проектозаконът ще доведе до масивно изолиране и дискриминиране на жени, които работят в обществения сектор.