Pastior Securitate
18 ноември 2010
Преди няколко седмици, когато излязоха наяве компрометиращи факти за сътрудничеството на Оскар Пастиор със Секуритате, мнозина все още се надяваха, че става дума за незначителен случай. Намерена беше саморъчно написана и подписана от Пастиор декларация за сътрудничество и данни, че е бил извънщатен сътрудник на Секуритате в продължение на седем години. Ставаше дума, освен това, за едно-единствено донесение, открито в архива на бившите тайни служби в Букурещ от мюнхенския литературовед Щефан Зинерт в досието на Пастиор.
Талантлив поет, обичан от всички
Пастиор, който приживе създава впечатление, че не би могъл да убие и муха, никога не е бил подозиран от колегите и познатите си в тайно доносничество. Той е талантлив поет, обичан от всички. Политиката му е сякаш напълно чужда. Всички се възхищават от тънкия му езиков усет, от литературното му майсторство, от авангардизма му.
Сега, когато се натрупват все повече доказателства за извънщатното му сътрудничество със Секуритате и за това, че дейността му е навредила на негови колеги като поета Георг Хоприх и писателя Дитер Шлезак например, Пастиор започва все повече да изглежда като майстор на двойствеността. Случаят е колкото ясен, толкова и типичен. И същевременно трагичен. Литературоведът Щефан Зинерт казва:
"Трябва да се имат предвид обстоятелствата. Пастиор е хомосексуален, той е бил в руски лагер, поставен е под невероятен натиск. Изправен пред алтернативата: затвор или сътрудничество със Секуритате, той е притиснат до стената и в крайна сметка вероятно капитулира. Досиетата на румънските тайни служби станаха достъпни едва през 2006 г. Пастиор почина малко след това, така че не можем да знаем какво би казал днес за миналото си."
Страхът не е оправдание
Показателно е, че довчерашни защитници на Пастиор като колегата му Дитер Шлезак сега се дистанцират въз основа на новите разкрития. Пастиор става сътрудник на Секуритате не по убеждение, очевидно прави това от страх, страхува се да не бъде изпратен в затвора. В подобна ситуация страхът е разбираем, но същевременно не извинява доносничеството. Страхът, както и хомосексуалността, макар в онези години преследвана и наказуема, не са оправдание. Въпросът е принципен. На съвестта на Пастиор явно лежат доноси, навредили сериозно на други хора.