И папата е само човек

Новият филм на режисьора Нани Морети, стоящ определено вляво от политическия център изненада както с темата, така и с трактовката си. Лентата се казва "Habemus Papam", традиционната латинска формула, с която се известява изборът на нов глава на католическата църква. Едва появил се на големия екран, филмът разпали дискусиите в страната.

Ако тези дни човек прелисти страниците на епископския вестник "Авенире", лесно би могъл да остане с впечатлението, че в Италия се надига вълна от католически фундаментализъм. Там старият църковен журналист Салваторе Ицо зове на бойкот срещу филма на Нани Морети "Habemus Papam": "Това ми причинява болка. Папата е наместникът на Христос и би трябвало да бъде недосегаем. Не е хубаво да го видиш като главен герой във фарса на Морети."

Човечна сатира, но без вяра

Във филма Мишел Пиколи играе ролята на новоизбрания понтифекс, който бяга от собственото си въздигане, като се крие в един хотел в Рим, а после в един театър, докато кардиналите безпомощно го чакат. След дни на лутания и въпреки помощта на един психотерапевт, папата се отказва от поста. Историята напомня на случая с папа Целестин Пети през 1294, който само няколко месеца след избора си се отказва от поста.

Ревностният католик Ицо не възнамерява да си купи билет за една творба, която намеквала донякъде и за забежките на папа Йоан Павел Втори в римското ежедневие и показвала папската длъжност като свръхчовешко бреме: "Нима трябва да финансираме онези, които обиждат нашата религия?"

В действителност нещата не са толкова драматични. Най-късно от 70-те години разгорещените про- и контрацърковни борби принадлежат към миналото, дори в Италия. Бенедикт ХVІ прилича на непохватен интелектуалец с неразбираем баварски акцент. А и Нани Морети, който играе психоаналитика на папата, също е смекчил тона - дотолкова, че Салваторе Ицо май е единственият и последният ватиканолог, който се пени. Вестник "Авенире" публикува призива за бойкот не като коментар, а като читателско писмо, докато редакторката Марина Коради смята "Habemus Papam" за интелигентен, добре направен филм - "за съжаление без вяра".

Къде остана възмущението?

Притиснатата от педофилски скандали и намаляваща членска маса католическа църква явно е доволна, че изобщо се отнасят човешки с нея, а не я охулват. "Много човечен" гласи оценката на Радио Ватикана за филма. Дори ултраконсервативният душеприказчик на папата, Виторио Месори, говори с благ тон за един "агностичен, но в никакъв случай антиклерикален филм".

При толкова много толерантност и похвали за добронамерено-иронично обрисуваните от него кардинали, режисьорът може едва ли не да се радва, че епископът на Мантуа бучи нещо за "грубианство". Може би след фестивала в Кан поне католическата диаспора - Испания, Ирландия, Полша - ще се нахвърли по-грубо срещу него. В противен случай рекламният ефект съвсем ще се изгуби.