И честта, майко, юнашка!

През изминалите дни българските политици и управници го удариха на мъжка чест. Не че тя не е била видима и досега! Отдавна обаче не се беше случвало нечия засегната чест да определя персоналните промени в правителството, законотворчеството, та дори и държавните приоритети. Всичко това създава усещане за емоционални импровизации, но не и за добре обмислена стратегия за стабилно развитие на държавата.

Бързата работа - срам за майстора

Наблюдавани отвън, последните рокади в кабинета изглеждат като припряно местене на фигури по шахматната дъска, при което успешният ход е по-скоро резултат на късмет. Накърненото премиерско достойнство след провала с кандидатурата на Румяна Желева продиктува светкавично обявените смени в правителството, които трябваше да произведат положителни новини. В два от случаите обаче хвърлянето на известни имена в публичното пространство изигра лоша шега на премиера. Така държавата се сдоби с един "не съвсем" назначен вицепремиер за два дни и един наистина назначен висш премиерски съветник за цели пет дни.

И докато публиката в българския театър отдавна е свикнала с мъжкарските прояви на Борисов, някак изневиделица й се видяха надутите мускули на така наречените съюзници вдясно. "Не могат да ни казват: Нямаме нужда от вас в решаването на ключови промени в икономиката!", възмути се от дъното на душата си лидерът на ДСБ Иван Костов, подкрепян от колегата Мартин Димитров от СДС. Засегнатата мъжка чест на двамата изби в недотам почтени удари спрямо обявения за нов вицепреимер Илиян Михов и в крайна сметка реши въпроса със структурните промени в правителството на Борисов.

Чест = безпогрешност

На чест го удари и президентът. Върнатият от него закон за реформата в армията имаше един основен недостатък - удряше по правомощията му на главнокомандващ. Като човек със силно изразено достойнство премиерът разбра веднага за какво става дума и одобри президентското вето. Всичко, разбира се, стана за сметка на "горките" депутати, които пак ще пренаписват онова, което вече са гласували. Като са лишени от сензори за премиерската и президентска чест, кой им е виновен?!

"За мен е чест пропаднали политици да ми искат оставката", изрече гордо преди няколко финансовият министър Дянков в отговор на атаки от опоненти вляво. С други думи, честта на финансовия министър е достатъчен гарант за правилността на провежданата от него политика!

Вярно, с това нововъведение Дянков спести на обикновените хора тежките термини от материята, с която се занимава, но пък със сигурност остави колегите си, запознати с тази материя, в пълно неведение.

За честта на цял един народ

Похвалните амбиции на българските управляващи за скорошно включване на страната в еврозоната също са съпътствани от нездрави изблици на прекомерно честолюбие. "България е изпълнила критериите за еврото", не спират да повтарят те, оставяйки впечатление, че онзи, който забави или отхвърли кандидатурата на страната, ще засегне честта на всички българи. Като се има предвид дългото чакане в преддверието на еврото, подобни емоции едва ли са от полза за самочувствието на хората в България.

Впрочем, за влизането в еврочакалнята няма конкретни изисквания. Важното е страната да покаже, че може да изпълнява критериите за еврото поне две години, че е стабилна, че има дългосрочна стратегия за развитието си. Не е изключено тази стратегия да съществува, макар че през последните десетина дни усещането на хората в България, а и извън нея, бе по-скоро за нескопосани импровизации на Ботевия стих за "честта, майко, юнашка".