Избори за Европейски парламент в Румъния

Вчера румънците трябваше да гласуват на два пъти - за първи път след присъединяването на страната към Европейския съюз имаше избори за Европейски парламент. Освен това бе обявен референдум за промяна на избирателната система - за въвеждане на мажоритарна избирателна система. Само че повечето гласоподаватели си останаха вкъщи - избирателната активност се оказа едва 29 процента. Следва коментар от Роберт Шварц.

Ако вчера в Румъния се бяха провели само избори за Европейски парламент, ниската избирателна активност не би била новина - в европейски мащаб. Не само в новоприсъединилите се към Общността страни интересът към европейските теми е по-скоро ограничен. Но вчера румънците бяха призовани и да гласуват за проекта на президента за въвеждане на мажоритарна избирателна система. Като с обръщането си към народния вот Траян Басеску обеща същностно прочистване на политическата класа - и не успя. Наистина - 90 процента от избирателите се бяха обявили "за" проекта на президента, но за валидността на референдума все пак имаше нужда от 50 процента избирателна активност.

Все пак въпреки поражението Басеску би могъл да бъде доволен. "Неговият" референдум бе едновременно основната движеща сила за Демократическата партия на изборите за Европейски парламент. Демократите, които са близки до президента, са победителите в евроизборите с почти 32 процента, респективно не само ще имат най-много евродепутати в Страсбург, но и добра изходна позиция за парламентарните избори през следващата година. Добър резултат отбеляза и другата партия от лагера на Басеску - Либералдемократическата партия, която постигна осем и половина на сто.

И премиерът Калин Попеску Таричану би могъл да бъде доволен: неговата Националнолиберална партия, получила 15 процента, се представи точно в съответствие с данните от допитванията. Все пак министър-председателят има и основания за загриженост за своето правителство на малцинството. Досегашната подкрепа в Парламента от страна на социалдемократическата опозиция вече не му е толкова сигурна. Социалдемократите, за които бяха дадени 21 процента от гласовете, останаха под собствените си очаквания и ще трябва да положат значителни усилия, ако искат да се представят добре на парламентарните избори през 2008-ма. А продължаващата парламентарна подкрепа за либералите би представлявала грешно послание към избирателите от левия лагер. Последната, пета партия, която ще изпрати свои депутати в Европейския парламент, е членуващият в управляващата коалиция на Таричану Демократичен съюз на унгарците в Румъния.

Като цяло може да се обобщи, че изборите са ясна победа за десния лагер, получил почти две трети от гласовете. само че този лагер е разцепен - и европейските избори, и референдумът минаха под знака на борбата за власт между някогашните съюзници Басеску и Таричану. Борба, чийто край не се вижда, и която отслабва страната не само във вътрешнополитически план. И Европейската комисия наблюдава Букурещ внимателно и поддържа предпазните клаузи готови в случай, че обещаните реформи продължават да не се извършват.

Ниската избирателна активност се дължи в най-голяма степен на този продължаващ почти три години спор между президента и премиера, който поляризира обществото. Румънците са уморени и очевидно повече не желаят да участват в тази игра. Неспособността на партиите и отделните политици да представляват интересите на своите избиратели бе санкционирана - почти три четвърти от гласоподавателите си останаха вкъщи.

Но при цялото политическо отегчение все пак в Румъния се наблюдава едно радостно политическо развитие - десните националисти не успяха да преминат бариерата, която би им позволила да влезат в Европейския парламент. Лидерът на партията Велика Румъния - Корнелиу Вадим Тудор, вече обяви, че се оттегля от румънския Сенат. И вероятно същностното прочистване на политическата класа все пак е започнало - макар и без проекта на президента.