Избори и водачи на квадрат

“ЦИК изтегли жребия за определяне на поредните номера на кандидатските листи на регистрираните партии, коалиции и инициативни комитети в бюлетината за гласуване за членове на Европейския парламент от Република България на 25 май 2014 г.” Из новините на в. “Стандарт”.

Цялата задъхана и многообговаряна сага около приемането на новия Изборен кодекс и назначаването на членовете и ръководството на ЦИК, белязано с институционални скандали, извиване на ръце и взаимни нападки и договаряния приключи някак и точно месец преди изборите за Европейски парламент всичко около подготовката им в България изглежда подредено. В квадратчета и кръгчета. Дори и участниците вече са “номерирани”, ясни са и листите, начело с техните водачи. “Водачи на квадрат” бихме казали, защото на първо място в много от случаите списъкът на кандидат-депутатите се оглавява от партийният лидер. В антиевропейски настроената “Атака” пък решението е направо “анблоково”: цялото ръководство на партията е копипейстнато в намерението си да евродепутатства. Ако съдим по думите на самия Сидеров, вероятно защото"атакистът" е най-точният, най-добрият боец, независимо дали бойното поле е София или Брюксел".

Каква незаменимост само!

Друг отявлен боец на всички фронтове и яростен разобличител на политическата класа, сред която се стреми да заеме подобаващото му се място, също води листа, макар всичко “видено и чуто” от Бареков досега да ни оставяше с убеждението, че той има амбиции да работи в страната си, по едно време дори се стягаше за нейн хипотетичен бъдещ министър-председател.

Водач на листата на социалистите е и водачът на БСП Сергей Станишев, идентични са случаите с Мирослав Найденов (“Баста”), Валери Симеонов(“НФСБ”) и прочие. Да спрем дотук и да си зададем въпроса: в случай, че част от “водачите на квадрат” бъдат избрани, ще се решат ли да “обезглавят” партиите и движенията си, заминавайки на работа в Европейския парламент? Ако допуснем, че досегашното им посвещение на партийни и обществени каузи е техен съдбовен избор или поне категорично решение да работят за промяната в България, за изграждането на действителна, а не фасадна демократична система, то как да тълкуваме вписваното им на челно място в листите за евродепутати на собствените им партии? Като липса на други подготвени кадри, техни членове или симпатизанти, пък дори и независими експерти, които отговарят на образователните и личностни критерии за поемането на такъв тип отговорност? Или пък като форма на свръхсамооблащение? “ Незаменими сме, само ние можем, само ние заслужаваме да сме водачи на всичко”, тъкмо така самомнително и надменно звучи избора на “водачите на квадрат”.

Наличия и липси

А отвъд това, струва ми се, става дума и за кастовата затвореност и сговореност на партийните елити, входът за “външни лица” там изглежда строго забранен.

Подреждането на листи за избори, все едно какви, в България е един от тежките симптоми за боледуването и невървежа на обществото ни, разделено по много линии около основната разделителна линия: “партийни елити” и други българи. Вторият тежък симптом е, че при наличието на толкова “водачи на квадрат” още по-безапелационно се оголва липсата на автентични, общоразпознаваеми лидери и авторитети в България.