Изборите в Косово: партиите на войната срещу лагера на мира

В Косово е тихо и спокойно. И ако не бяха вълненията при сръбските партии в северната част на страната, предизборната кампания щеше да си остане вяла и направо скучна.

Сръбските партии са разединени. За гласовете на сръбското малцинство се борят шест политически партии и коалиции. Някои популярни кандидати на косовските сърби се оплакват от насилие срещу тях и партиите им и обвиняват за това преди всичко привържениците на поддържаната от Белград "Сръбска листа". Въпреки тава косовският президент Хашим Тачи изразява задоволство от досегашния ход на изборната борба. "Всичко протича в рамките на един демократичен процес", каза той за ДВ.

Косовската полиция и международните сили също потвърждават, че положението със сигурността е под контрол.

Ново: предизборни коалиции

За 120-те места в косовския парламент се състезават кандидатите от общо 26 избирателни листи: пет коалиции с общо 19 партии и две граждански инициативи. Косовската конституция обаче позволява една "положителна дискриминация": 20 места в парламента трябва да бъдат заети от представители на малцинствата - 10 за сърбите, които са най-голямото етническо малцинство, а останалите десет си разпределят представителите на турското, бошняшкото и ромското малцинства. 

За първи път в историята на най-младата европейска държава партии образуват коалиции преди избори. От едната страна са партиите от коалицията "на войната" - "Демократическата партия на Косово", "Съюз за бъдещето на Косово", "Инициатива" и още няколко по-малки партии. Техният кандидат за премиерския пост е Рамуш Харадинай, който е обвиняван от Сърбия във военни престъпления. В началото на годината той беше арестуван във Франция по силата на издадена в Сърбия заповед за арестуването му, но в края на април той беше освободен. Тази коалиция е смятана за големият фаворит на тези избори.

Коалиционните партньори от "лагера на мира - "Демократична лига за Косово", "Съюз ново Косово" и партия "Алтернатива" на досегашния премиер Иса Мустафа - също имат добри шансове. Правителството на Мустафа падна в началото на май след вот на недоверие. Бившият премиер обаче не се кандидатира на тези избори и даде път на нов кандидат - бившия финансов министър Авдула Хоти. Лидерът на националистическото движение "Самоопределение" Албин Курти, подкрепян от по-младите избиратели, също претендира за премиерския пост.

Незавидно положение

Албин Курти и неговото движение разработиха програма от 40 точки за изборите, в която обединяването на Косово с Албания не е сред приоритетите. Основната цел на движението е подобряване на окаяното икономическо положение в Косово. Курти благодари за международната подкрепа, най-вече от Германия, където се трудят около 600 хиляди работници от албански произход. Курти промени и политическия си курс относно символите на Косово. "Да, ние признаваме символите на Косово и искаме пълна интеграция в ЕС и НАТО", увери пред ДВ. Наблюдателите на изборите обаче се съмняват, че това ще бъде достатъчно за да получи той мандат за съставяне не правителство.

Още отсега е ясно, че съставянето на правителство след изборите ще бъде доста трудна задача. Предизвикателствата, пред които е изправена страната, са огромни. Икономическото положение е тежко, безработицата достига почти 40 процента. Бедността и корупцията измъчват страната. Съществуват и сериозни недостатъци в борбата с организираната престъпност. Към това се прибавят и редица политически проблеми, като трудностите по ратифицирането на споразумението за границата с Черна гора, забуксувалият диалог за нормализиране на отношенията със Сърбия и незадоволителното сътрудничество с Международния трибунал за престъпленията на бойците от АОК. Вследствие на тези проблеми Косово е сред страните, чиито граждани се нуждаят от визи за пътувания в ЕС. 

Повече избиратели отколкото жители

Особено щекотлива тема се избирателните списъци. В сравнение с предишните избори, сега има известен напредък, казва говорителят на ЦИК Валмир Елези. "Избирателните списъци са изчистени. В тях вече няма вписани починали граждани, както беше преди", казва той. Все пак е удивително, че в страна с 1,8 милиона души население в избирателните списъци фигурират 1,9 милиона избиратели. Валмир Елези има обяснение за този феномен: "В избирателните списъци са включени и онези косовски граждани, които работят в Германия и в други страни, както и избягалите след войната сърби", споделя той.

За изборите се очакват около 100 международни наблюдатели. Местните наблюдатели също проявяват засилен интерес. Хората обаче са разочаровани - никой не очаква реално подобрение на живота. А от косовската война изминаха вече цели 18 години.