Изборите в Русия са "фейк"?

"Не съм човек, който бездейно да седи и да чака какво ще му поднесе съдбата. Предпочитам да изляза на барикадите и да се боря, ако е необходимо", казва Юлия Федотова и силно се провиква: "На-вал-ни!". При минус 18 градуса по улиците на Екатеринбург не е никак уютно, но юристката е излязла на протест - заедно с още няколко хиляди други млади активисти. Само че човекът, чието име те скандират, го няма: нито на протестния митинг, нито в списъка на допуснатите кандидати за президентските избори, които ще се проведат в неделя (18 март).

Алексей Навални, най-големият критик на Кремъл, няма право да се кандидатира за тях, защото е предварително осъждан. Според опозицията, това е с измислен претекст. Привържениците на Навални зоват за бойкот на изборите.

Путин и "седемте джуджета"

"Чисто юридически, разбира се, е правилно, че Навални не е допуснат до изборите. От политическа гледна точка обаче тези избори са някак непълни", обобщава предприемачът Борис Титов, който за разлика от Навални е регистриран за изборите - той е един от осемте претенденти за президентския пост.

"На всички е известно, че най-добри са шансовете на действащия президент. Аз се кандидатирам, за да покажа, че има хора, които не споделят политиката на Путин", казва Титов дипломатично.

Подобно звучат и изказванията на двамата му основни конкуренти - либералният политик Григорий Явлински и десният популист Владимир Жириновски. И двамата са известни в Русия още от 1990-те години. Техните критици ги смятат за "беззъба опозиция", която не представлява никаква опасност за шефа на Кремъл, колкото и звучни фрази да произнася преди изборите. Явлински например наскоро отправи следното предупреждение: "Русия следва много опасна политика, която води до обедняване на населението вътре в страната, а външнополитически може да предизвика военен конфликт."

Жириновски пък сам заплашва Запада с война: "Ако спечеля, 150 милиона руснаци ще се събудят на следващия ден с усмивка на устата. Западът обаче ще има да трепери, ако не престане да ни обяснява на нас, руснаците, как да живеем".

Страна на противоположностите

А как живеят всъщност руснаците? Мнозина от онези, които подкрепят Путин, живеят добре, даже много добре. Например онези в бляскавата столица Москва, които имат добре платена работа. Като Мария Катасонова, служител в администрацията на Държавната дума и гореща привърженичка на сегашния държавен глава. "За нас Путин е символ на стабилност. На него дължа абсолютно всичко, което имам - и работата, и образованието. Просто всичко", казва тя.

Има обаче и други - като Дария Даар, която живее в едно предградие на уралския град Екатеринбург - в къща, чийто покрив всеки момент може да се срути. Сградата, която е била строена от държавата, спешно се нуждае от ремонт. Но властите изведнъж изровили отнякъде документи, от които излизало, че преди 25 години тя е била построена незаконно - от самата държава. Оттогава насам никой не се чувства отговорен за съдбата ѝ. А какво мисли Дария за изборите? "Какви избори?", пита тя реторично. "Та те отдавна са решени!" Жилището на жената е студено, отоплението изобщо не функционира, на много места има следи от мухъл. "Така държавата изоставя своите граждани в беда", казва Дария и отпива глътка горещ чай, за да се стопли.

Трети пък са принудени да се страхуват за свободата си всеки пък, когато се осмелят да критикуват външната политика на Путин - като Павел Никулин. Преди няколко седмици независимият журналист публикува интервю с един бивш боец на ИД от Русия и веднага след това бе посетен от тайните служби. Никулин, който пише и по други особено чувствителни теми, сега е под наблюдение. "Една сутрин се явиха въоръжени и претърсиха цялото ми жилище. Ако човек реши да става журналист в Русия, трябва да знае, че някой ден може и да бъде убит", казва Никулин.

Репресии и заплахи

В Русия официално няма цензура, но много журналисти се опасяват от репресии и заплахи, когато публикуват нещо критично или правят разкрития, неблагоприятни за властта.

Дмитрий Скоробутов, който в продължение на 15 години е бил редактор в държавната телевизия "Россия-24", разказва пред Дойче веле, че се водят забранителни списъци, които съдържат имената на автори, както и на теми, по които не бива да се пише. "По времето на масовите протести срещу Путин нашата телевизия в продължение на две седмици просто мълча. След това започнаха да ги представят като някаква детинщина. Нямахме право да съобщаваме името на Навални, който беше организатор на протестите. И то независимо от факта, че имаше протести в 102 руски града", казва Скоробутов.

Колкото повече мълчаха контролираните от държавата медии, толкова по-силно се скандираше името му по време на протестите. Това бяха и протести срещу постоянно уголемяващото се влияние на Руската православна църква над руското общество и политиката. От над една година те се организират в Санкт Петербург, където се протестира и срещу предаването на една от основните забележителности на града - Исакиевския събор - в ръцете на църквата. Това нарастващо влияние на църквата променя обществото и го прави все по-консервативно, твърдят критични гласове.

Русия е в навечерието на избори, които мнозина определят като недемократични. Дори Ксения Собчак, единствената жена сред кандидатите за президент, която някои определят като марионетка на Кремъл, ги смята за "фейк" (фалшиви).