Изграждат тихомълком европейска армия?
13 февруари 2018
Само няколко години след края на Втората световна война всичко е било подготвено: проектодоговорите за създаване на европейска армия са чакали да бъдат приети, имало е яснота за общите военни униформи, за командните структури и т.н. Няколко страни е трябвало да предоставят свои военнослужещи за нуждите на общата армия - Франция, Германия, Италия и страните от Бенелюкс. Решенията за военните мисии на новата армия е трябвало да бъдат вземани от Европейски комисариат в състав от девет души, а контролът върху нейните решения пък е трябвало да бъде осъществяван от специално събрание от депутати на страните-участнички. Било е предвидено самите военни подразделения да са сформирани по национален признак, за разлика от командването, което е трябвало да бъде наднационално - от офицери от отделните страни-участнички.
Амбициозният проект за създаването на европейска армия е бил на път да бъде осъществен - бил е преодолял множество препятствия, но накрая се проваля - през лятото на 1954 година френското Национално събрание ге отхвърля.
"Постоянно структурирано сътрудничество"
След този първи опит за създаване на европейска отбранителна общност, плановете за европейска армия са захвърлени в чекмеджетата, където потъват в забрава за цели десетилетия. За да стигнем да наши дни, когато изглежда се възраждат: дезинтересът на американската администрация на Доналд Тръмп към Европа, нарасналата заплаха от Русия и обявеното за март 2019 година излизане на Великобритания от ЕС внесоха нова динамика по въпроса.
През ноември 2017 година 25 европейски страни са договориха за "постоянно структурирано сътрудничество" (ПСС) по военните въпроси. То предвижда общи проекти за въоръжаване, но и по-тясно сътрудничество между армиите. Според министрите на отбраната от страните от ЕС, ПСС може да подготви създаването на една европейска армия. Паралелно с това и на национално ниво нараства готовността за такова сътрудничество.
Първи международни формирования
Създадената още през 1989 г. обща германско-френска бригада може да се превърне в ядрото на една бъдеща европейска армия. Пехотната дивизия от 6 хиляди военнослужещи и до днес е единствената двунационална военна част в света. Пехотната дивизия има четири бази в Германия и три във Франция. Войници от двете страни служат заедно в логистичния батальон и в командните щабове, но всички други подразделения са национални. От създаването на бригадата германските и френските войници използват и еднакви оръжия. Останалото военно снаряжение обаче се различава и днес. Досега германско-френската бригада не е участвала във военни операции.
Няколко години след появата на германско-френската бригада, Германия и Холандия създадоха през 1995 година германско-холандски армейски корпус, към който при нужда могат да бъдат прехвърлени една холандска и една германска дивизии - общо до 40 хиляди военнослужещи.
Постепенно двете страни интегрират свои подразделения в общия корпус. Така например германският танков батальон 414 влиза в състава на 43-та механизирана холандска бригада. И обратно - към германския батальон е прикачено едно холандско бойно подразделение от 100 военнослужещи, които се обучават на германски танкове. По този начин за първи път германски и холандски подразделения се интегрират - както е било предвидено с европейската отбранителна общност през 1950-те години. Германската министърка на отбраната Урсула фон дер Лайен дори говори за "блестящ пример за създаването на европейски отбранителен съюз".
Но Германия и Холандия не се задоволяват само с това сътрудничество в рамките на танковите бригади: от 1 януари 2014 година съществува въздушна мобилна бригада, която е интегрирана в германската дивизия за бързо реагиране.
Морско сътрудничество
Международното военно сътрудничество не е някаква политическа самоцел. По този начин европейците могат да пестят средства и да получават взаимен достъп до военните ресурси на отделните партньори. Добър пример в това отношение са военно-морските сили (ВМС). Още през тази година може да започне договореното през 2016 интегриране на цялата германска морска пехота към холандските ВМС. Тези 800 германски морски пехотинци ще могат да ползват холандския логистичен военен кораб "Карел Доорман", пригоден за военни операции с участието на морски и сухопътни армейски части.
Но не са само политически причините - също и по чисто военни съображения напредва международното сътрудничество в областта на отбраната. И това се отнася както до малките нации, като Холандия например, така и до големите - като Франция и Германия. След бързата интервенция на французите в Мали през 2013 година, военните стратези в Париж установиха с ужас, че Франция не може да провежда такава обхватна операция за дълго време сама. Още в началото на операцията се наложи съюзниците на Франция да ѝ помагат с транспортна и разузнавателна дейности. Германският Бундесвер пък сега усеща на гърба си как мерките за икономии от последните години ограничават боеспособността на армията. Тъй като всички германски подводници сега стоят на сух док, екипажите им са принудени да правят само сухи тренировки. Чак след половин година третата по големина армия в ЕС ще разполага с плаваща подводница.