Изключи Фейсбук!

Алисън Милър, на 14 години, изпраща на месец по 27 000 съобщения по мобилния си телефон и в чатовете - т.е. по 900 на ден! Ученик, който всяка минута се посвещава на писане на съобщения, няма как да внимава в час или пък да учи. Така че нека забравим спора за насилието във видеоигрите - няма убедителен аргумент за съществуването на зависимост между "играта" и "действието". Много по-интересен е въпросът за затъпяването, бликащо от екраните на компютъра и телефона.

"Окабеляване" на мозъка

Над половината от децата и младежите на възраст между 8 и 18 години се разсейват, докато седят над домашните си, чрез Фейсбук, Ютюб и сие. Какво толкова се случва там ли? Съученикът на Алисън, Вишай, обяснява: "От Ютюб научаваш историята за 6 минути, докато прочитането на една книга отнема много повече време."

Разбира се, че така мислят и много от възрастните, но техният мозък е свикнал да работи и по друг начин. Той все пак се "изграждал" във време, в което днешните технологии са изглеждали като научна фантастика.

Днешното младо поколение израства обаче с интернет. Тази вездесъща мрежа програмира незрелите мозъци на децата ни по абсолютно погрешен начин. Или както казва Майкъл Рич от Харвардския университет: "Отглеждаме деца, чиито мозъци биват буквално "окабелени". Те стават зависими от мрежата, нужни са им все по-големи дози от дрогата, наречена "разсейване"."

Клопките на скуката

Звучи логично. По време на приятно изживяване мозъчната активност се повишава. Но новите впечатления се запаметяват едва когато си отдъхнем от преживяната емоция. Чак във фазата на утихване мозъкът ни е в състояние да преработи информацията. За мозъка тази фаза е точно толкова важна, колкото и сънят за тялото. На децата обаче все им е скучно, все търсят нова информация.

Затова ние, възрастните, трябва да се намесим. Трябва да кажем на децата си да изключат Фейсбук и сие. Да им дадем добър пример и да направим същото. Или и ние самите вече сме зависими от мрежата...?