“Изкуството на войната” срещу журналисти

Подъръкът е екземпляр от книгата „Изкуството на войната” на древнокитайския военачалник Сун Дзъ, а името на подателя е идентично с това на известен собственик на мощно холдингово дружество, което отдавна демонстрира апетит към застрояване на Морската градина във Варна. “Ощастливеният” журналист е известен с острите си публикации по същата чувствителна за варненци тема.

Приемайки, че подтекстът на посланието е опит за сплашване на журналиста, Асоциацията на европейските журналисти - България апелира в декларация властите да разследват случая. Както пояснява Иван Радев от Асоциацията, българската държавата е призована да подходи максимално сериозно към установяване на подателя на заплашителното послание. Интерес към случая са проявили базираната във Виена Организация на медиите в Югоизточна Европа / SEEMO/, както и централата на Асоциацията на европейските журналисти в Брюксел.

“Казусът явно вече е във фокуса на общественото внимание и не е изключено някоя българска институция също да се самосезира по него”, смята Радев. Заплашеният журналист възнамерява лично да подаде жалба, за да накара властите да предприемат някакви мерки по откриване на изпращача на посланието.

“Този път компетентните органи най-вероятно все пак ще започнат такова разследване. Не за друго, а просто защото от него нищо няма да излезе, тъй като става въпрос за хипотеза”, твърди от своя страна Арман Бабикян, журналист и специалист по политически пиар. Хипотезата може да се тълкува твърде свободно, а когато нещата попаднат в ръцете на органите, тя обикновено се тълкува според буквата на закона. Така че разследване ще има, резултатите ще бъдат огласени, но то няма да покаже или докаже нищо”, смята експертът.

Абдикиране от занаята

През 2009 г. мнозинството варненски журналисти, сред които и кореспонденти на национални медии, с публична декларация се отказаха да отразяват протестите срещу застрояването на Алея първа на Морската градина, което тогава беше окачествено като безпрецедентна постъпка. Намалял ли е корпоративния натиск оттогава, след като в конкретния случай сме свидетели само на по-деликатен намек ?

“В декларацията направихме връзка със случилото се през 2009, което наистина беше срамен акт за медиите, пояснява Радев. Възможно е дотогава да е имало и други подобни споразумения с корпоративния капитал, но те са били в тайна и не са обявявани публично, както стана преди три години. Днес напрежението отново ескалира и това е причината да привлечем вниманието на националните и международни медии към проблемите на Варна. Те не са само местни, а и европейски, доколкото България е членка на ЕС”, допълва представителят на АЕЖ - България.

“Друг е въпросът доколко отказът от свобода на словото, произлязъл от действията на варненските журналисти, не е и отказ от професията, казва Арман Бабикян. Повечето журналисти в България са изправени пред абсурдната дилема дали да продължат да изхранват семействата си или да спазват етичните правила на професията. В този избор разлика между градове, отделни издания и медии няма, тъй като днес за тях ножът е опрял до гърлото. Върнахме се като че ли с 20 години назад, когато в медиите говорехме с намеци, а не с конкретни имена”, констатира експертът.

Коя е източната граница на България?

По този повод Иван Радев припомня разпространения сред хората анекдот, че на изток България граничи с групировката ТИМ. “През последните години не съм чул тази групировка да е попадала в полезрението нито на държавните органи, нито на официалните медии. За нея се говори много, но единствено на ухо. Получава се разминаване между онова, което притеснява обществото, и отношението на медиите и властта към обществените безпокойства. За нас, като професионална журналистическа асоциация, е важно държавата да бъде активна”, е убеден Иван Радев.

Най-мощното средство за разкъсване на омагьосания кръг от медийни, корпоративни и политически интереси е гражданската активност. “Видяхме в протестите на столичния Орлов мост, че големи медии бяха принудени да коригират редакционната си политика и начина на отразяване на протестите, след като се сблъскаха с общественото недоволство и несъгласие. Колкото по-взискателни са гражданите към своите информационни средства, толкова по-полезно е това за развитието на медийната среда в България”, категоричен е Радев.

Медийното „каско” в действие

Формула за прекъсване на патологичните връзки между медии, корпоративни и политически интереси има, но тя не се прилага в България, изтъква Арман Бабикян. Медиите по-скоро се използват като застрахователна полица за определени корпоративни интереси срещу други корпоративни интереси и/или срещу държавата, ако тя случайно реши да въвежда ред. Но на нея подобно нещо не й хрумва, така че медиите остават застраховка единствено на групировките. Изходът от ситуацията е в самите журналисти: “Когато професионалната съвест с помощта на разума надделее над екзистенциалните нужди, медийните хора имат шанс да върнат свободата на словото, за която всички мечтахме навремето и която, както изглежда, доста бързо погребахме”, казва Бабикян.

Автор: Г. Папакочев/ Редактор: Б. Рачева