Измъчвана от расизъм страна

Протести, демонстрации, искания за политическа интервенция и оспорвани дебати за расовата дискриминация - всичко това сочи колко емоционално хората възприемат оправдателната присъда на Джордж Зимерман - човека, който заяви, че е застрелял невъоръжения Трейвън Мартин в опит за самоотбрана.

"Ние сме все още дълбоко разединени по расовия въпрос", казва афро-американския пастор от Сан Франциско Роланд Стрингфелоу. Той познава мнозина, които са протестирали през последните дни по улиците на града. Пасторът смята, че оправдателната присъда е крачка назад спрямо постигнатото по расовия въпрос в САЩ. Той разбира гнева на протестиращите, но стриктно отхвърля насилието като метод на протест. Демонстрациите в редица американски градове протекоха мирно, така беше и в Сан Франциско, но в съседния Оукланд имаше изстъпления.

"Най-добрият начин да изразиш гнева си, е насилието", казва чернокож младеж, облечен в архаичен, войнствен костюм. Целият му вид излъчва готовност да провокира. "Това си беше расизъм", убеден е той. И добавя: "Оправдаха го само защото е бял."

Черно-бяла Америка

Социолозите потвърждават това усещане за несправедливост у мнозина чернокожи. Оправдателната присъда на Джордж Зимерман  разделя нацията на две. Реакциите сред бялото и тъмнокожото население на страната се различават  драматично: от анкета на "Вашингтон Пост" стана ясно, че 86% от афро-американците изразяват категорично неодобрение на присъдата. Сред бялото население - обратно : 51 на сто я одобряват  и едва 31 на сто казват, че я смятат за неправилна. Нещо повече: 86% от анкетираните афроамериканци твърдят, че не са равнопоставени пред закона. Сред бялото население подобно мнение изказват едва 41% от анкетираните.

Адвокатът  Клинтън Уудс, чиято кантора се намира в скъпия Финансов квартал на Вашингтон, не крие, че има известна неравнопоставеност на тъмнокожите пред закона: "Човек постоянно става свидетел на това, как те получават значително по-строги присъди от останалите хора. И за най-леки прегрешения им въздават относително сериозни присъди, а смъртното наказание се налага непропорционално често." Уудс смята, че политиците и правосъдието трябва да противодействат на подобни тенденции. Като първа стъпка в тази посока той настоява за отмяна на смъртното наказание.

Ясно послание

Вероятно именно опасността от ново разцепление на обществото накара президента Обама да отправи своите доста лични думи към своите съграждани. За разлика от първите му изявления непосредствено след произнасянето на присъдата, те вече не бяха така примирителни и безучастни, а изразиха личната му гледна точка. Може би за пръв път президентът от афро-американски произход публично взе отношение по един дълбоко личен въпрос: той постави своята личност и идентичност в центъра на отправеното послание, опитвайки се да обясни на "бяла Америка" в какво се крие проблемът: "Съществува традиция в  неравнопоставеното третиране на расите пред закона - като се започне от смъртното наказание, та до законите за наркотиците", каза Обама.

Дискусията около Трейвън Мартин оголи и други проблеми на Америка - това, че дискриминирани се чувстват не само тъмнокожите, но и много граждани от латиноамерикански произход, предимно мексиканци, също както и представители на други религиозни течения - мюсюлмани, индийски сикхи, араби, които чувстват засилена враждебност особено след събитията от 11. 9. 2001. Случаят "Трейвън Мартин" разпали дискусия, която по своята емоционалност е сравнима може би с тази за еднополовите бракове.

Американски оптимизъм

И все пак Америка не би била Америка, ако я нямаше несъкрушимата увереност в едно по-добро бъдеще. "Сан Франциско Кроникъл" тези дни помести читателско мнение, символизиращо неунищожимия оптимизъм на тази нация: "Прекрасното в демонстрациите из цялата страна беше това, че хора от всички възможни части на нашето общество, намериха път едни към други. Изпитах гордост от това, че бях заедно с хора от различни раси и класи, за да заявя, че справедливостта е била нарушена."

Автор: Г. Шлийс, Б. Узунова/ Редактор: Б. Рачева