Изнася ли България оръжие за Украйна и други подводни камъни

Електоратите на партиите от управляващата коалиция се спихват или замръзват, а рейтингите на премиера и кабинета се топят наполовина. Опозицията стяга мускули и ГЕРБ застава начело благодарение на отлива от „Продължаваме промяната“, а „Възраждане“ за два месеца почти удвоява снага. Такава е динамиката на политическия пърформанс според априлския национално представителен мониторинг на „Алфа Рисърч“.

Проблемите пред страната са сериозни, а четворната коалиционна неволя се е унесла в кавги за постове. И въпреки заклинанията „ще се разберем, скоро няма да ходим на избори“, ритниците по кокалчетата не спират. Като озлобено квартално гаменче ИТН протяга кунки за още две места в парламентарни комисии за сметка на „Демократична България“.

Как се държат партньорите в тази разклатена коалиция

Понеже пак се провали в кадровата селекция като в предишния парламент – сега с кандидатите си за гуверньор на БНБ и за член на СЕМ, та трябва да прибере в джоба поне семки и бонбонки. А пък министърът на културата се превърна в шута на разсъблечения цар – роля, която му бе отредена със самата трампа на читалищната с голямата сцена.

Насред война и инфлация тъкмо най-дребните на вид недостатъци стават най-непоносими. Те са видимата част на айсберга, разпарящ тромавия кораб на властта. Защото хората губят търпение за промяната, която са поискали. И въпреки че общественото мнение вече се освобождава от тежкия путинофилски баласт и държи право курса на евроатлантическия си избор, акциите на прокремълската „Възраждане“ се вдигат. Да не пропускаме и онези близо 9 на сто, които са решили да гласуват, без в допитването на „Алфа Рисърч“ да е посочено за кого. Със сигурност сред тях е и бъдещата партия на бившия служебен премиер Стефан Янев. Като нищо мечтанията по нея може да са над 4-процентовата бариера, но сериозните социолози не пишат свидетелство на нероден още Петко.

При стесняваща се путинофилска база електоралната надстройка на клисурците московци означава просто радикализация на този вот. Но това не го прави по-малко влиятелен – и досега най-малката парламентарна влъхва „Възраждане“ бе гръмогласна отвъд обществената си естрада.

Подхранваше се главно от нерешените въпроси за пращането на оръжие на Украйна и за българското вето за членството на Северна Македония в ЕС.

Таен износ на оръжие?

Въпросът за оръжието и мунициите за Украйна обаче може изведнъж да полети по друга траектория, ако се окаже, че българският военно-промишлен комплекс е на четвърто място по доставки за нападнатата държава, както заяви съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов, позовал се на украински медии. И ако всички в парламента са знаели, че изнасяме военна продукция за Украйна, само че не официално и директно, ще излезе, че играят трагикомедия на самодейни начала. Дали спешното уволнение на ръководството на държавния търговец на оръжие „Кинтекс“ от ресорния министър Корнелия Нинова не е панически опит за прекратяване на представлението?
Късогледство е да очакваш, че тайният уж износ на оръжие скоро няма да стане явен. И че министърката на промишлеността, която се кълнеше като пацифист на асамблея за мир, че не е слагала подпис за директен такъв, хич не е знаела, че той се случва през други страни. Дали не е знаел и лидерът на най-малката парламентарна партия, която има свои депутати в комисиите по отбрана и по външна политика, където подобни теми така се шушнат на закрити заседания, че ехото им се чува на третата ракия в околните кръчми. Въпросът е дали тези политици и партии ще понесат поне имиджов махмурлук за лицемерието си – щом знаят, че изнасяме оръжие за Украйна по втория начин, а се дерат с цяло гърло как ще съборят правителството, ако го правим по първия.

Компромис за Северна Македония – невъзможен?

Позицията за Северна Македония пък ще се окаже не толкова силна, а само дълга като руска военна колона, когато всички вденат, че България се е втвърдила прекомерно. И че не може да направи дори минимален компромис да побутне напред преговорите със Скопие, за да не се катурне правителството си, което и да е то. Като същевременно държи във фризера и Албания, която вече открито търси самостоятелен брод за членство. Ако ЕС се запъне да не „развърже“ Тирана от пакета със Скопие, България ще си спечели за враг приятелска досега Албания. Ако пък Албания започне преговори преди Северна Македония, македонците ще ни намразят като бандеровци, което ще направи ако не невъзможно, то безпредметно всякакво споразумение с нас.

Така че от преодоляването на външнополитическите бентове Украйна и Македония ще зависи дали изобщо ще има живец за вътрешнополитическите реформи, на които поне избирателите на ПП и ДБ все още се надяват. ИТН, ако вече не се е отписала за следващия парламент, едва ли ще проумее, че като губиш на каруцарски белот е мираж да чакаш четири валета. А БСП може и през хартиена бюлетина да види, че ако играе хорото на „българщината“ за Украйна и Македония, ще влачи крак след Копейкин и Янев.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.