Изненадите, които ни готвят

Анализ на Ясен Бояджиев:

Какво би станало, ако полицията бъде задължена със закон, когато получи сигнал за извършван в момента обир в къща или в магазин, първо да праща на извършителите СМС-известяване и после да изчаква, примерно, половин час преди да отиде да ги арестува? На прокуратурата пък да бъде забранено да прави обиски, ако поне три дни по-рано не е изпратила на засегнатите нотариално заверена покана да присъстват лично. Просто кражбите и обирите, които и без това са широко разпространени, скоро ще станат национален спорт, а всички ще се въоръжат и барикадират, за да си пазят имуществото.

Какъв пък ще е резултатът, ако със закон бъде постановено, че всеки може да спре да си връща заема, стига да декларира, че вече няма възможност да го прави? Просто скоро никой никому няма да дава заеми, а спестителите ще изтеглят парите си от банките и ще си ги държат под дюшека.

Оцеляване на всяка цена

Тези примери може и да изглеждат абсурдни, но като начин на мислене напълно отговарят на тенденцията, която се забелязва ясно в две нови законодателни инициативи на управляващите.

След като покрай случая „Пеевски” напълно загубиха моралната си легитимност и доверието на голяма част от обществото, сега те се опитват да оцелеят на всяка цена, спечелвайки си благоволението на останалите. По тази логика вече бяха направени или обещани серия от дребни социални подаръци, беше спряна и върната назад пенсионната реформа, приет бе безумният мораториум върху покупката на земеделска земя от чужденци.

Но идва зима, задават се първите сметки за отопление, а покрай тях и други традиционни поводи за народно недоволство, които трябва да бъдат своевременно изпреварени и потушени. Така идва редът на най-видимите и най-омразните (понеже трябва да им се плаща) за народните маси „врагове”, вечните мишени на всякакъв род популисти - доставчиците на ток и банките. За тяхното „озаптяване” се готвят поредните законодателни промени.

Можеш да плащаш, можеш и да не плащаш

Промените в Закона за енергетиката вече бяха одобрени в съответната парламентарна комисия. Някои от тях в някаква степен може и да имат смисъл, но като цяло остава впечатлението, че „защитата на потребителите” всъщност се отнася до една съвсем малка част от тях - за сметка на всички останали. Освен това тази защита минава границата на разумния баланс, отвъд която може да се плаща, но може и да не се плаща.

Така например дисциплиниращата длъжниците заплаха от спиране на тока е силно редуцирана. Токът няма да може да се изключва в последния ден преди празнични и почивни дни. Тази мярка, освен че е „хуманна”, може да е и донякъде финансово безобидна. Което не може да се каже за изискването токът да се спира само ако съответният потребител не е платил повече от две месечни сметки или дължимата от него сума надхвърля половин минимална работна заплата.

Задължението след плащане на сметката токът да бъде възстановяван по-бързо отколкото досега е сигурно справедливо. Но законодателят предвижда това да става и безплатно. Така съвсем реалните разходи за прекъсване и възстановяване на електроснабдяването на нередовните клиенти ще струват на енергийните дружества милиони и в крайна сметка най-вероятно ще влязат в цената на тока и ще бъдат плащани от редовните клиенти.

Потребителят получава и правото да не плаща в случай, че сметката му е с 50 или повече процента по-висока от средната за предходните шест месеца, докато енергото не докаже, че тя е реална. Твърде вероятно е тази възможност да се окаже много съблазнителна за мнозина, които имат финансови затруднения, което пък ще задълбочи още повече и без това острия проблем с разплащанията в енергетиката.

Всеки получава и правото, ако се съмнява, че електромерът му не отчита правилно, да поиска проверка в посочена от него лаборатория. При това не за своя, а за сметка на снабдителното предприятие. При доказани досега подобни случаи в рамките на статистическата грешка, тази възможност също може да придобие епидемични размери, разходите за което биха били огромни и непосилни.

Нестабилността на тока в някои отдалечени райони е наистина реален проблем. Предлаганата обаче възможност да не се плаща изобщо при отклонения в напрежението за повече от десет дни в месеца също ще означава огромни, непосилни и несъразмерни разходи, като при това не отчита факта, че вината за този проблем съвсем не е само на ЕРП-тата. И че той щеше отдавна да е решен, ако държавата съзнателно не потискаше нужните инвестиции в мрежата, за да натиска надолу цената на тока.

Като венец на подготвяните грижи за потребителите може да се оцени изискването електроснабдителите да нямат право да съставят протоколи за корекции в доставените количества енергия без присъствието на съответния клиент. Това означава, че съответното ЕРП ще трябва да предупреждава нарушителите кога точно възнамерява да ги провери. Те пък след това могат да не се явят. Резултатът ще е, че хващането и санкционирането на крадците на ток ще стане практически невъзможно. Кражбите ще станат още по-масови, а цената накрая пак ще плащат изрядните потребители - под формата на „технологични загуби”.

Да връщаш или да не връщаш

Под формата на „загриженост за длъжниците” подобни възможности за разгръщане на криминалната енергия дават и някои от готвените промени в Закона за кредитните институции.

Предлага се, например, когато взелият заем за жилище декларира, че не може повече да го връща и че ипотекираното жилище му е единствено, банката да се удовлетворява изцяло и окончателно с получената при продажбата на имота цена. Тоест, ако тази цена не покрива отпуснатата като заем от банката сума, недостигът да се опрощава. Според специалистите в момента тази „грижа” би засегнала под един процент от ползващите ипотечни кредити, може би дори само няколко десетки. Ако тя стане факт обаче, отрицателният ефект ще е неизмеримо по-широк. Първо, от нея ще решат да са възползват и други, поради което споменатият процент ще нарасне бързо и многократно. Ще бъдат насърчени съвсем съзнателните измами, които могат да превърнат един защитен длъжник в кредитен милионер. Загубите ще се измерват с десетки, може би даже със стотици милиони, което неизбежно ще се отрази в повишаване на лихвите за десетки хиляди коректни кредитополучатели и намаляване на лихвите по депозитите на стотици хиляди спестители. Освен това, за да покрият риска, банките ще бъдат принудени да повишат изискваното самоучастие в кредита за жилище - тоест, да финансират, примерно, не 80% процента, а само половината от цената на жилището. Което ще направи ипотечните кредити недостъпни за мнозина.

Законодателят се кани да отвори още една вратичка за измъкване на длъжниците. Предвижда се промяна в Гражданския процесуален кодекс, която отнема правото на банките да се снабдяват с изпълнителен лист само на базата на счетоводни документи. При днешното състояние на съдебната ни система това означава делата срещу длъжниците да се влачат с години, което ще превърне връщането на кредитите в нещо твърде относително. Но пък ще открие отлични възможности за адвокатите.

Подготвя се и уникален български принос в световното банково дело - премахване на банковите такси за обслужване на кредити. Цената на тази услуга на банките, очевидно привиждана от законодателите като безплатна, също се измерва със стотици милиони и така или иначе ще трябва да бъде платена, което най-вероятно ще се изрази в по-високи лихви.

На лихвите, естествено, законотворците се канят да обърнат най-много внимание. Плаващата част от тях, например, да бъде обвързана с някой от известните, действащи в еврозоната банкови лихвени индекси. Тези индекси обаче по никакъв начин не отговарят на състоянието на българската икономика и не отразяват съществуващите в нея многобройни рискове. По сполучливото сравнение на един известен финансист, „ако един кораб плава в Северния ледовит океан, не бива да се ориентира по термометър, потопен в Средиземно море, защото ще се блъсне в айсберг”.

Друга витаеща идея е да отпадне възможността за актуализация на лихвите по кредитите. Тя очевидно се крепи на допускането, че някой може да предвиди и калкулира всички рискове за десетилетия напред. Превръщането на тази илюзия в реалност би означавало, първо, много по-високи лихви „за всеки случай” и, второ, свиване и дори спиране на дългосрочното кредитиране.

Говори се и за нововъведение, съгласно което при всяка промяна на лихвения процент банките ще са длъжни да уведомяват писмено длъжниците. Като промяната ще влиза в сила от момента на уведомяването. Не е ясно обаче кога е този момент - при изпращането на уведомлението, или когато длъжникът с подписа си удостовери, че го е получил. Не е ясно и какво би станало, ако той реши да се укрива и се окаже, че няма как да бъде уведомен.

На всичко отгоре предвиждат и отнемане на банковия лиценз при три жалби за нарушения на тези и на много други твърде спорни изисквания. Което поражда силни съмнения, че съзнателно се създават условия за рекет и изнудване на кредитните институции от всеки, който го пожелае.

Потърпевшите. И последиците.

Колкото и да са далеч едно от друго електроснабдяването и банковото дело, новите законодателни инициативи за тяхното регулиране страшно си приличат - главно по потърпевшите и последиците от тях.

Първо, твърдението, че така се защитават правата на потребителите, е напълно заблуждаващо и невярно. Както се видя многократно дотук, дори и да има някакви изгоди, те ще са съвсем кратковременни и привидни и ще облагодетелстват едно статистически нищожно малцинство за сметка на огромното мнозинство. При тока е очевидно - става дума за шепа некоректни потребители за сметка на всички останали.

При банките тази заблуда не е толкова видна, но е още по-фрапираща. Първо, защото, както се видя, защитата на един ограничен брой длъжници ще бъде платена от огромното мнозинство днешни и бъдещи коректни кредитополучатели чрез по-високи лихви. И, второ, защото има и още една група клиенти на банките, за която никой не се сеща - спестителите. Те са всъщност истинското мнозинство - средното съотношение между спестители и получатели на кредити е около 65 към 35. А в някои банки делът на спестителите е дори много по-висок. Всъщност, банките оперират, включително раздавайки кредити, не със свои, а с парите на спестителите. Именно те ще са основните потърпевши от днешните банкови упражнения на управляващите, защото на риск са изложени техните пари.

Следващите потърпевши ще са, естествено, самите ЕРП-та и самите банки. Прилагането на планираните мерки ще означава за тях по-малко приходи и преки загуби в размер на стотици милиони. Това, както казва един от авторите на тези мерки, били „нормални неща”. За такива хора частните стопански субекти очевидно продължават да бъдат някакви „чорбаджии и изедници”, които е редно да бъдат притискани, да работят като благотворителни организации даром - без печалба, на загуба, и да изпълняват социалната политика, чрез която властта се опитва да се хареса на населението. Още повече, че и част от населението мрази „чорбаджиите и изедниците” и продължава да вярва в „добрата” държава и безплатните неща.

Но понеже нищо не е безплатно, последиците не се изчерпват с изброеното дотук. На огромен риск ще бъдат изложени жизненоважни за цялата икономика сектори. Ударът срещу ЕРП-тата неизбежно ще се пренесе по цялата верига на енергетиката, която и без това виси на косъм заради огромни задължения, скрити фалити, липса на инвестиции. Рано или късно резултатът ще е по-високи цени на тока и повече аварии.

Фалшивата „защита на длъжниците” пък е свързана със сериозна опасност (за първи път след периода 1995-1996) от дестабилизиране на банковата система. Тя води след себе си свиване на кредитирането, което пък ще е тежък удар за цялата икономика - и то тъкмо когато тя се намира в продължителна депресия и има нужда точно от обратното.

Това е цената, на която властващи популисти се опитват да си купят подкрепа и оцеляване. Тази цена ще плащаме всички ние.