Израелският конкурент на "Турски поток"

Израел става износител на газ, един от големите доставчици на синьо гориво за Европа и конкурент на руския "Газпром"? - До преди десетина години едва ли някой би взел насериозно подобни приказки. Но това се промени коренно след откриването през 2010 г. близо до израелския бряг на огромното находище "Левиатан" и след като през 2013 започна промишленият добив на съседното находище "Тамар".

Междувременно идеята вече се превърна в конкретен проект, носещ работното име EastMed (Източносредиземноморски газопровод). Даже вече са готови техническо-икономическите разчети, в чието финансиране се включи също и ЕС. Плановете са до края на февруари 2019 година да бъде подписан и договорът за изграждането на тръбопровода - от Израел, Кипър, Гърция и Италия. Израелският министър на енергетиката Ювал Стайниц потвърди, че съоръжението трябва да бъде пуснато в експлоатация в края на 2025 година. По думите му, постигнато е принципно решение за изграждането на нов голям газопровод за снабдяването на ЕС - нито повече, нито по-малко от това.

Предстои договореностите да бъдат облечени и в юридическа форма, да бъде намерено финансиране и да бъдат положени тръбите. От тази гледна точка посоченият срок изглежда твърде амбициозен. Освен това засега няма никаква яснота относно капацитета на новата транспортна магистрала - засега се говори за мощност между 10 и 20 милиарда кубически метра годишно.

Ето защо към момента можем да правим само най-общи изводи за това как проектът за нов газопровод ще се отрази на целия отрасъл, как той ще промени европейския газов пазар и какво ще означава той, ако бъде реализиран, за главния доставчик на същия този пазар в момента - руския полудържавен концерн "Газпром".

Три очевидни извода

Първият и най-важен извод гласи: независимо дали накрая EastMed ще бъде реализиран във вида, в който е планиран, или не, още един голям играч влиза в бранша - Израел. Трудно е да си представим, че тази технологично напреднала страна ще пропусне възможността да стане и износител на енергия. Още повече, че от това Израел би имал не само финансови ползи, но и геополитически - имайки предвид в какъв неспокоен регион на света се намира страната.

На следващо място трябва да отбележим, че Израел очевидно прави заявка за доставяне на тръбопроводен газ, а не на втечнен LNG. Третият извод, който се налага, е че не по-малко очевиден е и целевият пазар на бъдещите доставки на газ - страните от ЕС. Затова и EastMed се подкрепя политически и финансово от самия ЕС, както и от най-важния съюзник на Израел - САЩ, включително защото американски компании участват в добива на израелски газ.

Много показателен в този смисъл е избраният път на тръбата - от израелския шелф тя ще стига до Кипър, ще преминава през гръцкия остров Крит и през територията на Гърция, за да достигне накрая до Италия. Преди се обсъждаше и друг маршрут: от Кипър тръбата да влезе в Турция, а оттам да продължи към Гърция. Това би бил и по-евтиният вариант, тъй като тръбите по суша струват значително по-малко, отколкото по дъното на морето, особено на голяма морска дълбочина, какъвто е участъкът от Средиземно море между Кипър и Крит. Но, за разлика от Русия, която от "Южен поток" направи "Турски поток", Израел не желае да превръща мюсюлманска Турция в транзитна страна за доставките си за ЕС. Така Гърция, а не Турция, ще изпълнява ролята на газов хъб в Югоизточна Европа. 

Много изгоден за ЕС, но донякъде и за Русия

Постигнатата договореност за EastMed е отлична новина не само за Гърция, която отчаяно се нуждае от нови инвестиции и работни места, но и за европейските кредитори на Атина, които имат интерес страната, която те дълго време спасяваха от банкрут, да се стабилизира икономически и финансово. Като цяло проектът е изключително добър за ЕС, защото е в съзвучие с желанието на Брюксел за диверсифициране на източниците и пътищата на енергийните доставки за ЕС. Той ще повиши енергийната безопасност на общността и конкуренцията, което пък ще спомогне за задържането на цените или дори за тяхното понижаване.

Затова пък EastMed ще конкурира "Газпром", и в частност неговия тръбопровод "Северен поток-2". В крайна сметка основната част от количествата пренасяно гориво, ако газопроводът бъде построен, ще бъде предназначена не за Германия, а за Италия, която е вторият най-голям в ЕС вносител на на руски газ след Федералната република. Така че битката за пазарни дялове, особено в Южна Европа, ще се ожесточава.

И все пак нека не преувеличаваме значението на бъдещия газопровод. Дори EastMed да има капацитет от 20 млрд. кубически метра годишно, "Газпром" сега изнася за чужбина 200 милиарда кубически метра гориво и планира да увеличи тази количества. В известен смисъл появата на нов доставчик за страните от ЕС дори е добра новина за Москва, тъй като ѝ дава още един аргумент (включително срещу Доналд Тръмп) по темата за зависимостта на ЕС от руските енергийни доставки.