Израелско сдружение се застъпва за правата на прокудените палестинци
11 октомври 2004
По следния начин изглежда патриархът на едно типично голямо палестинско семейство: облечен в дълга синя роба, с побелели мустаци и рядка коса, заобиколен от десетина братя, синове, внуци и племенници. 82-годишният Атия Мустафа Обейд произхожда от едно заможно семейство от арабския град Маждал, който за съжаление вече не съществува. Старият Обейд си спомня, как на 28-ми октомври 1948-ма година той и неговото семейство напуснали родния дом и се отправили към Газа:
”Израелски самолети бомбардираха Маждал и съседните села. Когато египетската армия изтегли войските си от Маждал, ние бяхме принудени да напуснем родния си град. Пеша и без покъщнината си се отправихме към Газа.”
Оттогава, вече 56 години, някогашното заможно семейство на Мустафа Обейд живее в бежанския лагер в Газа. Маждал е днес еврейски град и носи името Ашкелон. Повечето от израелците не се замислят върху съдбата на прокудените палестинци, които окачествяват създаването на израелската държава като катастрофално събитие. За израелците това беше началото на независимостта им.
Но има и такива израелци, които се застъпват за правата на прокудените палестинци – Ейтан Бронщайн например, основател и ръководител на сдружението ”Зохрот”, което иска да припомни с работата си за израелската вина по време на войната през 48-ма.
”Нашата история обхваща и трагедията от 48-ма година. Трагедията, която тогава изживяха палестинците, и чиито последици са видими до ден днешен. Много от паметниците в Израел напомнят за 48-ма, но само от израелска перспектива. Никой от тези паметници не показва, че някога тук са живяли палестинци.”
Вече три години Бронщайн и неговите приятели от сдружението ”Зохрот” – в превод ”Помнещите” – поставят улични табелки на арабски и староеврейски, напомнящи за палестинското минало в този район. Всички тези табелки обаче не остават за дълго на мястото си. Разгневени израелски жители на град Ашкелон ги отстраняват веднага и спъват по този начин развитието на едно самокритично мислене в израелското общество.
Израелецът Ейтан Бронщайн се застъпва за правата на прокудените палестинци, защото според него мирът е невъзможен без опрощение и помирение. А това може да бъде постигнато само чрез равноправното и мирно съжителство на израелци и палестинци. Бронщайн не отрича, че тезите му са твърде радикални и че те означават края на ционизма. Хора като Мустафа Обейд обаче са щастливи, че могат да разчитат на подкрепата на израелското сдружение:
”От 48-ма година насам таим надеждата, че някой ден бихме могли да се завърнем в родния Маждал. Винаги сме се противопоставяли на това, да купим земя в Газа. Нашата родина е другаде. Там искаме да се завърнем, на нашата земя.”
Ейтан Бронщайн има вече идея, как да се осъществи завръщането на близо 5 милиона разпръснати по цялото земно кълбо прокудени палестинци. Първо старите, после младите. Стъпка по стъпка.