Източна Европа и комунистическото й минало
14 октомври 2008
В изследването на миналото на комунистическите режими Германия отново блести със старание. Това мнение застъпи Александър Фатлин - професор по история в московския Университет "Ломоносов". Неговите студенти много обичали да се занимават с миналото на ГДР, защото за подобен достъп до архивите в Русия можело само да се мечтае. Всички документи от съветско време, издавани на най-високо държавно равнище, са били
с гриф "строго секретно"
тази класификация не се променя автоматично, а това означава, че всеки отделен документ трябва да бъде прегледан от съответните органи и да бъде декласифициран. Като се знае, че става дума за няколко милиона документи, става ясно, че това е задача за няколко столетия. Освен бюрократичните пречки, учените в Русия изпитват затруднения да изучават миналото и по политически причини - смята професор Фатлин:
"Историята на бившата ГДР е била не само основно прегледана и преосмислена, но и осъдена. Подобно нещо в Русия не е имало. На това при нас се гледа предимно с гордост, като на част от нашата история, а когато разговарям с мои студенти, те в повечето случаи са възхитени от мащабите на Съветския Съюз - от мощта на Великата сила, стигнала до Космоса и т.н. И обратното - тъкмо залезът на тази Велика Сила предизвиква явно съжаление, което пък има съвсем очевидни последици за демократичното съзнание", казва руският историк. Според допитвания
над 50% от руснаците биха желали да имат водач от типа на Сталин
За разлика от Русия, в Унгария изследването на комунистическото минало започна още преди 1989 година и игра значителна роля през 90-те години - казва историкът от Будапеща Андреас Шмит-Швайцер. За цялото време досега обаче в Унгария се е стигнало само до три съдебни присъди - и трите се отнасят до лица, отговорни за смъртоносните изстрели срещу демонстрантите от Народното въстание през 1956 година. В момента - според историка - хората са повече заети с последиците от катастрофалното социално положение в страната. Правителството пък вероятно няма голям интерес да се задълбава в миналото, защото иска да подобри имиджа на Унгария навън - казва експертът.
Полският историк Пьотр Мадайчик дори каза, че в неговата страна учебниците по история за 20-ти век често завършват с края на Втората световна война. Всички последвали исторически развития не се изучават - уж защото не достигало учебно време.