Икономическа мизерия в Косово

В Косово почти няма чуждестранни инвестиции, промишлените съоръжения са безнадеждно остарели, въпросът със собствеността все още не е уреден. От две години насам германецът Йоахим Рюкер работи в Прищина като директор на ООН, отговарящ за икономическото развитие на областта. Той се надява, че нещата могат да затръгнат след приключването на преговорите за бъдещето на Косово:

“Налице е силен предприемачески дух. Много хора са били в чужбина, знаят как се правят нещата. Така че не мисля, че тук няма никакъв потенциал.”

Аргон Берами е собственик на малък магазин в центъра на Прищиниа. Той е живял пет години в Бон, след което се завръща в Косово, за да започне нов живот:

“Пет години бях в Германия и с парите, които спестих, - баща ми и братята също ми дадоха нещо, - започнах този бизнес.”

Берами е горд с постигнатото. Не толкова горд е обаче с цените в своя магазин – повечето стоки са почти толкова скъпи, колкото в Европа, включително плодовете и зеленчуците, дори и да са собствено производство:

“Просто не разбирам как е възможно доматите, които внасяме от Турция, да са по-евтини от нашите.”

Косово е земеделска област, но предприятията и техниката са в много лошо състояние. Високите цени не са по джоба на хората, които влизат в магазинчето на Берами, затова и оборотът е нисък:

“Освен това конкуренцията е много голяма, трудно е да се работи тук, а хората имат все по-малко пари, няма работа.”

Стопанският растеж възлиза на 2 процента, но огромната покупателна способност на многото хиляди служители и сътрудници на администрацията на ООН в Косово фалшифицира статистиката. Чиновниците на ООН печелят шест пъти повече от косоварите, много от които зависят изцяло от близките си, работещи в чужбина. Най-критичен е обаче Аргон Берами по адрес на своето правителство:

“Сега навсякъде са само мафиоти. Просто мафия, всички трябва да бъдат изхвърлени.”