Има ли заплаха за Беларус?

"Гответе се за война с Русия! Създавайте въоръжени отряди в Беларус и тръгвайте да воювате на страната на Украйна!" Така звучат призивите, съдържащи се в разпространяваните из Минск листовки. В тях се цитира разпространената в интернет оценка за събитията в Украйна на председателя на Консервативно-християнската партия Зенон Позняк. Той живее в емиграция в САЩ от години, но остава един от духовните лидери на част от беларуската опозиция. Повечето експерти, потърсени от Дойче Веле, смятат че призивите на Позняк няма да намерят отклик сред мнозинството беларуски граждани. Опасността се състои по-скоро в това, че Беларус може да загуби суверенитета си и без военна агресия.

Жертвоготовността не е висока

Анексията на Крим и бойните действия в Източна Украйна открояват още един аспект от разцеплението в беларуското общество - над половината от участниците в актуално допитване заявяват, че използването на украинските въоръжени сили в Донбас представлява война срещу собствения народ. А при провеждането на евентуален референдум за обединение с Русия една трета от анкетираните са готови да гласуват положително.

Политологът от Вилнюс Андрей Лаврухин смята, че при това положение е абсолютно безсмислено беларусите да бъдат призовавани да се готвят за война с Русия. "Само емигрантската откъснатост от реалността може да роди подобен лозунг", констатира той. Според него, в Беларус се е формирало потребителско общество, което не е готово да жертва жизнения си стандарт и не би се впуснало да се сражава за своята независимост или за независимостта на някоя съседна държава.

На чия страна са беларусите

Експертът по въпросите на сигурността и ръководител на аналитичния център "Belarus Security Blog" Андрей Поротников е убеден, че призивите за въоръжаване или участие във въоръжен конфликт на страната на Украйна имат провокационен характер. Още повече, че идват от страна на опозицията. На подобни призиви може да се отзоват само "малцина радикално настроени беларуски граждани, тъй като съзнанието на мнозинството е формирано под въздействието на руската пропаганда", посочва Поротников.

Струпването на оръжие така или иначе е незаконно. Освен това в Беларус участието в бойни действия на територията на други страни и вербовката са углавни престъпления. А и наемниците предпочитат анонимността, така че би било трудно да се установи дали в боевете в Украйна участват и беларуси. Андрей Поротников е сигурен, че до масови нарушения на беларуското законодателство няма да се стигне.

В разговор с Дойче веле командирът на батальона "Донбас", който участва в антитерористичната операция на Киев против сепаратистите, Семьон Семьонченко заяви , че в състава на командваната от него част се сражават и доброволци от Беларус. "Те помагат на Украйна и при това не се смятат за врагове на Русия", казва Семенченко. В социалните мрежи пък се разпространява информацията, че в Беларус се формира специален доброволчески отряд "Пагоня" от 50 души, който след обучение ще воюва срещу сепаратистите.

Късогледството на управляващите

И политологът Алес Логвинец е на мнението, че беларуското общество не е готово за активни действия. Но, според него, опасността за суверенитета на Беларус не е нереална. "След Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия и Крим нашата източна съседка усети вкуса на териториалните завоевания и не бива да изключваме подобна опция и за Беларус. Още повече, че не знаем какви цели си е поставила Русия, нарушавайки международните норми", казва Логвинец. Той смята, че официален Минск не дооценява степента на заплахата. "Те се страхуват само да не загубят властта си, не мислят за бъдещето на Беларус."

Андрей Поротников препоръчва проблемът за националната сигурност да бъде разглеждан в глобален аспект, а не само по оста Беларус - Русия. Той подчертава, че развитието на събитията говори за промяна в разпределението на силите и системата за сигурност в Европа и по света. "Не става дума само за апетитите на Русия към съседни страни, а и за липсата на гаранции за спазването на системата от международни отношения. В тази ситуация Беларус става още по-уязвима за външен натиск", казва Андрей Поротников. Още по-песимистичен в оценките си е Андрей Лаврухин. "Кремъл отдавна разполага с всички икономически средства, които му позволяват без каквато и да било война да приобщи Беларус и да погълне нейната независимост", твърди политологът.