Има ли лични данни в България?

Различни измамници все още почти безпрепятствено се сдобиват с ЕГН-та, данни от продажби на апартаменти, рецепти на изписвани медицински препарати, адреси и други "чувствителни" данни.

Безгрижното отношение към личните данни

е типично за тоталитарния режими, където човек не е личност, а просто едно ЕГН. Милиционерските похвати обаче са на почит и днес. В Българска Пощенска Банка например ксерокопират личната карта, само защото човек е влязъл в банковия трезор за да плати годишната такса за наем на банковия си сейф. Къде точно отиват после ксерокопията и с каква цел се правят, след като човек отива да плати годишна такса, а не да тегли милиони, не е ясно. Затова пък, когато става дума за милионите на престъпници като Вальо Топлото, банката блести с отсъствието на данни, какво точно е пазила в сейфовете си и чие е било то.

Наивно звучат призивите на различни представители на Комисията за защита на личните данни, да сме се отнасяли по-грижовно към тази своя

"неприкосновенна сфера"

и да сме се убеждавали, че когато някой ни иска информация, той има право да я получи. Наивно и жалко, защото бодрото и безцелно събиране на лични данни, както и прехвърлянето им от една институция в друга, си се счита за нещо нормално в България. Да не говорим, че самите служители или администратори на лични данни в повечето случаи нямат представа за границите на правата си по закон.

В Германия съществува позицията на "специален пълномощник за защита на личните данни". Него го има във всички обществени институции и служби, но така също и в частни фирми, сдружения, правни канцеларии, лекарски практики, данъчни служби и в църквите - с две думи навсякъде, където има поне по 10 души, които се занимават с автоматизираната обработката на личните данни или които имат достъп до тях. Неговата независимост е гарантирана по няколко различни начина - първо с това, че не е подчинен на централното ръководство на институцията или фирмата, второ с това, че при назначаването му не се допуска конфликт на интереси - което ще рече, че лица, които са на ръководни позиции в съответната служба или фирма, които са от отдел "кадри" или от отделите за обработка на информацията нямат право да да стават

пълномощници за защита на личните данни

От 1990 година тази дейност представлява самостоятелна професия. Детайлно фиксирани са и критериите, кой и кога може да я изпълнява.

Така е в Германия и тези правила действително се прилагат на практика.За да работят и в България подобни варианти, е нужно всички институции да станат значително по- прозрачни от сега, както и да се засили гражданското образование на обществото. Засега тези неща са в начална фаза, а хората тепърва започват да осъзнават, колко е важна защитата на личните им данни. Процес, който може да се окаже доста мъчителен.