Има ли място за ромите?

Два сектора в по-тъмен цвят на картата на Берлин обозначават районите в трудна социална ситуация – това са централната част и кварталът Нойкьолн, в който с чуждестранен произход са 40 процента от жителите. Хората в Нойкьолн са представители на 160 нации, разказва Франциска Гифай, заместник-кмет по образованието. Тя разполага с конкретни цифри и за притока на българи и румънци: официално регистрираните са 5 500, но предположенията са, че реално са около два пъти повече, имайки предвид броя на записаните в училище деца, както и тези, които не ходят на училище - понеже по правило става дума за по-големи семейства.

От общината правят каквото могат

Те обичайно живеят при изключително мизерни условия – в пренаселени жилища, зависими от наемодатели-спекуланти, къщите често са много занемарени, но пък да речем едно румънско семейство с осем деца трудно би могло да си намери в Берлин жилище под наем на редовния пазар, както посочва Фрациска Гифай. Общинските власти знаят за немалко блокове, в които вместо 60 живеят 300 души, но могат да предприемат нещо само при подаден сигнал, а малцина се решават на такава стъпка.

“Това е нерешен проблем”, признава заместник-кметицата и добавя, че общината прави каквото може, за да подпомогне новодошлите: създадена е група, която специално се занимава с ромските въпроси; в училищата са открити подготвителни класове, за да могат децата да напреднат с немския; назначени са консултанти, които да сближат пришълците с езика и културата; специални грижи се полагат за ограмотяването на родителите, на които се дават и насоки за професионална реализация.

Ефектът от “ревитализацията”

На Харцер щрасе /наричана още “Малката Румъния”/ се намират сградите, давани като пример за това, че макар преобладаващата част от обитателите да са роми, е напълно възможно и да се спазва ред, и да е чисто, и нищо да не подсказва, че този блок е по-различен от другите. Това е така отскоро – от 2011, когато фирмата Aachener Wohnungs- und Siedlungsgesellschaft, собственост на Католическата църква, купува сградите и започва да ги санира, да ги “ревитализира”, както казва нейният представител Бенямин Маркс. Така населяващите ги наематели получават възможност да заживеят в нормални условия, а не натъпкани по десетина души в стая само с матраци за неимоверна цена.

Нима си плащат редовно наема? - Да, плащат си го, казва Маркс и пояснява, че не става дума за семейства, които планират следващата си ваканция на Майорка или покупката на нов плазмен телевизор. Но все пак тези хора имат доходи, които им позволяват да покрият разходите – между 4 и 8 евро за квадратен метър. Предприемачът и до днес помни в какъв вид е заварил блока при първото си идване – двор, зарит с боклуци, в който децата играели в непосредствено съседство с плъховете. Това вече е минало - жилищата в тези сгради вече се предлагат на свободния пазар, един от най-новите наематели е швейцарец.

“Не искаме да създаваме паралелни общества”, казва Бенямин Маркс и уточнява, че това в никакъв случай не е ромски проект – отношението към ромите не е по-различно от отношението към всички останали хора.

Берлинчанката Гюлемсе

В училищата в Нойкьолн всеки месец се приемат по един цял нов клас деца, пристигнали от България и Румъния, споделя заместник-кметицата по образованието Франциска Гифай. През 2013 новодошлите деца са били 192. За тях се полагат целенасочени грижи – най-вече за езиковата им подготовка, вкл. като се назначават учители, знаещи румънски и български.

Дали обаче това е достатъчно? С 11-годишната Гюлемсе чакаме заедно на автобусната спирка и се опитваме да водим разговор. Не е лесно, защото тя знае еднакво малко български и немски, а у дома се говори на турски. Все пак разбирам, че е дошла преди една година, че е от Пловдив или Пазарджик – не става много ясно, че е родена през юни или юли, а годината е две-нула-нула-три, което момиченцето изчислява на пръсти. Но не може да каже в кой ден – забравила е. А знае ли немската азбука, щом е в пети клас? – Отново не.

Точно в този момент става неизбежно ясно колко трудно вървят нещата. При това – по думите на Франциска Гифай – интеграцията именно при малките се осъществява най-лесно. Много повече проблеми има с младежите, които излизат от училище преди да са получили диплома, казва тя.