"Има фактори, които са много по-рискови от мръсния въздух"

Много германски специалисти по белодробни заболявания поставят под въпрос граничните стойности за азотни окиси и фини прахови частици. Те твърдят, че въпросните стойности са въведени въз основа на епидемиологични изследвания, които не са достатъчно надеждни.

Колко опасни са в действителност азотните окиси и фините прахови частици? Експерти по белодробните заболявания се включиха в оспорвания дебат около забраните за движение на определени автомобили в централните части на редица германски градове.

Германското дружество на пулмолозите публикува в края на миналата година становище, в което се обръща принципно внимание на опасностите, свързани със замърсяването на въздуха. Авторите изброяват въздействията на различни вредни вещества върху белите дробове, сърцето, вътрешните органи, централната нервна система, както и върху вътреутробното развитие на децата. И настояват за „значително намаляване на концентрацията на вредни вещества във въздуха и за занижаване на максимално допустимите стойности, които са в сила".

Медиците нямат единно становище

В същото време авторите обръщат внимание на принципната трудност да се установят точно определени гранични стойности. По правило, епидемиолозите разработват своите препоръки към политиците въз основа на статистическите данни за определени заболявания и техните причини. На тази база законодателят определя след това максимално допустими стойности за замърсяването на въздуха. Този метод обаче може да се окаже и неточен, защото е много трудно и дори невъзможно да се разграничи въздействието на едни вредни вещества от това на други.

По правило човешкият организъм е изложен на смесица от най-разнообразни вредни външни влияния, пишат авторите на становището. Понякога вредното влияние на едно или друго вещество зависи и от концентрацията му във въздуха – това също е фактор, който допълнително затруднява изследването на причините за едно или друго заболяване. Според авторите, участвали в съставянето на позиция на Германското дружество по пулмология, много по-точни са експерименталните токсикологични изследвания върху клетъчни организми, животни и хора.

На недостатъците на епидемиологичните изследвания обръщат внимание и група водещи германски експерти по белодробни заболявания. Те обаче не споделят извода, че максимално допустимите стойности за замърсяване на въздуха трябва да бъдат занижени. Общо 112 германски експерти са се подписали под тази позиция. Професорът по пулмология Дитер Кьолер, който е и специалист по интензивна медицина, е инициатор на групата и търси подкрепата на още специалисти за това становище. Още през септември 2018 г. той публикува статия в германско специализирано издание за лекари, в която твърди, че да се използват данните от епидемиологични изследвания като основа за определяне на максимално допустимите стойности за вредно замърсяване на въздуха е „научно несъстоятелно".

Аргументът му е следният: хората, живеещи в райони с повишена концентрация на вредни вещества действително умират сравнително по-рано, отколкото в други райони. Но никак не е ясно дали причината за тяхната смърт е само замърсяването с фини прахови частици и азотни окиси. Възможно е да се намесват и други решаващи фактори като тютюнопушене, консумация на алкохол, недостатъчно движение, липса на медицински грижи, нередовно приемане на медикаменти и т.н.

„Има фактори, които са сто пъти по-рискови от замърсяването на въздуха"

„Всички тези фактори действат в повечето случаи стократно по-силно", отколкото рисковете, дължащи се на замърсяването на въздуха с вредни вещества, отбелязват Кьолер и колегите му. И още едно възражение имат те: епидемиологичните изследвания изобщо не се занимават с въпроса за критичната токсикологична концентрация на отделните вредни вещества. Известно е обаче, че и най-силната отрова може да бъде безвредна в определена концентрация, твърдят учените.

Ако действително имаше много смъртни случаи вследствие на замърсяване на въздуха с фини прахови частици и азотни окиси, това отдавна щеше да е направило впечатление на специалистите по белодробни заболявания, но подобни констатации досега просто няма, твърди групата учени около проф. Кьолер  Според тях е „много вероятно" в научните данни, водещи до подобни оценки, да се съдържа „системна грешка".

Кьолер и неговите съмишленици разглеждат своето становище като принос в обективирането на емоционално водения дебат за забраните за дизелови автомобили и максимално допустимите стойности на замърсяване.