Имало едно време една държава...

Когато през ноември 1918 се слага официално край на Първата световна война, бойните действия не спират. Войната продължава най-вече в източната част на Европа, на различни места, още тогава почти незабелязана, а днес забравена.

Например в Ингерманландия. Това е онзи къс земя, заемащ областта между Финландия и Естония, който образува мост между сродените фино-угърски народи. Навремето там живеели племената на ингрите, вотите и веспите, обграждащи онзи досаден клин на име Санкт Петербург, чието съществуване смущава хармонията им.

Зестрата на една принцеса

Историографията, която в случая избива може би в полето на легендите, разказва за една шведска принцеса на име Ингегерд, която през 1019 г. се омъжва за новгородския принц Ярослав Мъдри и му донася като зестра тази ивица земя. Вярно е във всеки случай, че в този далечен ъгъл на Балтийско море векове наред се борят за надмощие само шведи и руси, докато местното население не играе никаква роля. И тъкмо в завзетите от шведите земи в началото на 18 век Петър Велики издига своята нова столица.

Под знака на самоопределението през 1918 настъпва триумфът на многото малки народи на Европа. Огромна Русия затъва в хаос; защо малка Финландия да не поеме риска и да се опита да си върне своите роднини? Нали току-що сама се е откъснала от Русия.

Това, което следва, не е официална война. Просто следвоенната атмосфера предлага идеални условия за много офицери и войници, станали сега безработни. И ето че в края на 1919 полковник Елфвенгрин нахлува в незащитената руска територия и заявява претенции към нея като древна финландска земя, разчитайки, че финландското правителство ще реагира съответно. Той се установява в стратегически разположеното село Кирясало, учредява Народен съвет и започва да чака по-нататъшния развой на събитията.

В обятията на Русия

Развоят обаче не е благоприятен за неговото начинание, тъй като новият силен човек на Финландия, маршал Манерхайм, смята за разумно да търси разбирателство с Русия. Междувременно войниците на полковник Елфвенгрин остават без пари. Тогава на полковника му хрумва идеята да започне да издава пощенски марки с клеймото на неговата "държава". Което и прави, и в продължение на известно време покрива по този начин две трети от бюджета на Народния съвет.

На 14 октомври 1920 г. Финландия и СССР сключват мирен договор. Ингерманландия се завръща обратно към Русия; по-късно Сталин интернира местното население, ингрите. Днес те са едно застрашено от изчезване малцинство, което живее в района на Санкт Петербург.