"Ингимаси" и тяхната смъртоносна мисия

Самоубийственият атентат, при който се извършва самовзривяване, и неговата медийна инсценировка са откритие първоначално на лявоориентираните палестински терористични организации. През 70-те години техните атентатори биват изпращани именно на такъв вид смъртоносни мисии.

Десет години по-късно, с идеята да бъде заобиколена съдържащата се в исляма забрана за самоубийство, ливанската шиитска групировката Хизбула създава за своите атентатори-самоубийци почетното звание "Истишади". Така биват наричани джихадистите, които се самоубиват в рамките на операция, изискваща мъченическата им смърт.

Понятието стремително навлиза в употреба - използва се и за сунитските атентатори-самоубийци, атакуващи шиитите. Така "Истишади" се превръща бързо в емблема на ислямисткия героизъм. Но от няколко години насам се налага да дели славата си с едно ново понятие от същия порядък - "Ингимаси".

На арабски думата има двойно значение - от една страна "гмурване" надълбоко в лагера на врага, за да бъде той изненадан, и второ - "пълно отдаване". Новият ислямистки термин, с който се обозначават атентаторите-самоубийци, най-вероятно е въведен от "Ал Кайда" в Ирак, още преди групировката да се разцепи на двата враждуващи лагера - "Ислямска държава" и "Фронт ал Нусра".

"Мисията" на "Ингимаси"

За разлика от "класическите" атентатори-самоубийци, които по една до голяма степен стандартизирана процедура взривяват своите бомби с натискане на бутона, "Ингимаси" има много по-комплексни задачи, които са насочени към едно: ефективността на нападението и броят на жертвите да са максимално високи. При това дали ще се стигне до самовзривяване, зависи от ситуацията и възможностите да се достави достатъчно количество експлозив до набелязаната цел.

"Фронтът ал Нусра", например, имаше преди две години следният проблем в северна Сирия: той бе подложен на траен обстрел от една многоетажна сграда. Сградата няма как да бъде атакувана с кола-бомба, тъй като никакво превозно средство не може да стигне до полуразрушения, плътно застроен район. Вместо това са изпратени двама въоръжени "Ингимаси", които успяват да проникнат до къщата и там да се взривят, за да обезвредят врага.

Днес действията им могат да бъдат проследени от всекиго в Ютюб. При друг случай пък двама бойци от "Ал Нусра" съумяват да стигнат до вътрешността на една добре охранявана вражеска база, където взривяват коланите си с експлозиви и причиняват смъртта на голяма група сирийски войници.

Новото поколение атентатори-самоубийци

Терористичните милиции на "Ислямска държава" не отстъпват ни най-малко на "Ал Нусра" и имат свои "Ингимаси", които, най-често в малки групи, периодически успяват да навлязат надълбоко във вражеските райони и да въвлекат противника първо в престрелка, след което чрез детонацията да му причинят сериозни човешки щети. Този вид операции обаче няма как да бъдат заснети, за разлика от смъртоносните походи на атентаторите-самоубийци, които се филмират от по-голяма дистанция.

Вероятно и поради това "Ислямска държава" използва в своите съобщения термина "Ингимаси", за да всее още повече страх, тъй като точното му значение не е непременно ясно дори и на арабските читатели - затова се получава така, че арабските медии често го обясняват. В началото на юли и излизащият в Лондон саудитски вестник "Аш-Шарк ал-Аусат"", пишейки за загадъчния феномен "Ингимаси", ги определи като "новото четвърто поколение атентатори-самоубийци на "Ислямска държава"".

Потомци на ранноислямските "супербойци"

Във Франция този феномен привлича вниманието още преди нападенията в Париж от миналия ноември. В поместено в седмичното списание "Актуалите жюив" интервю с експерта по джихадизма Ромен Кале той определя атентаторите-самоубийци от парижкия клуб "Батаклан" като "Ингимаси". За опасностите, свързани с този нов тип тероризъм, наскоро писа и вестник "Монд".

Атентаторът от Ница Мохамед Лауидж Булел най-вероятно също спада към този тип терористи. И с цел легитимиране, и за вдъхновение, позовавайки се на смелите подвизи от времената на Пророка, на ислямистите им е по-лесно да убедят "Ингимаси", отколкото вече познатия тип атентатори-самоубийци, които са продукт на модерните технически времена. Възхваляваните ранноислямски "супербойци" са се откроявали с това, че са атакували голям брой врагове и са успявали да ги надвият.

Някога и сега

Един охотно споменаван пример е слугата на Мохамед - Ал-Бара Бин Малик, прочул се със своята смелост и изобретателност. В една решаваща битка той настоял другарите му да го прехвърлят отвъд стените на вражеската крепост, за да може той да им отвори нейните врати. Преди да стори това, Бин Малик попаднал право в ръцете на враговете и въпреки многобройните си рани успял да убие десетима от тях. Битката била спечелена от мюсюлманите именно благодарение на неговото геройство.

През 2005 "Ал Кайда" в Ирак нарича един от своите батальони на името на легендарния Муджахед, днес група сирийски иимслямисти в Алепо се сражава против войските на Асад под името "Бригада на Ал-Бара Бин Малик".

Във въображението на ислямистки мотивираните атентатори, действащи поединично, които в последно време все по-често атакуват цели на Запад, могат бързо да се направят паралели между някогашните военни противници на мюсюлманите и днешните "независими" цивилни граждани. За тунизиеца Лауидж Булел, например, е известно, че се е интересувал в интернет не само от видеосюжети с прояви на ислямистко насилие, но и от произхождащия от Афганистан масов убиец Омар Матен, който на 12 юни застреля почти 50 души в гей клуб в Орландо.

Под знамената на "Ислямска държава"

Матен е бил навлязъл дълбоко в "противниковия" лагер, за Лауидж Булел цел са били множеството хора, събрали се на крайбрежната алея в Ница, за да празнуват националния празник на страната. Самият Булел не е бил френски гражданин и вероятно не би и могъл да стане заради предишните си престъпления.

И докато едно самовзривяване би имало само обозрим ефект на дългата крайбрежна алея, стратегията на Лауидж Булел се оказва много по-смъртоносна. А и подобно на един "Ингимаси" атентаторът си оставя и опцията да се възползва от огнестрелното си оръжие, ако автомобилът му бъде спрян.

Да се втурнеш насред група от немюсюлмани и да избиеш колкото може повече от тях е и почеркът в последните атаки на 17-годишния, вероятно пакистански кандидат за убежище във влака край Вюрцбург, и на 27-годишния сирийски атентатор-самоубиец в Ансбах.

Първият, след като напада пътниците и наранява тежко някои от тях, се насочва с брадвата си и към преследващите го полицаи, които в крайна сметка го застрелват. А сирийският кандидат за убежище се самовзривява в Ансбах с бомба, съдържаща множество остри метални части. Ако бе успял да навлезе на територията на провеждащия се в града музикален фестивал, със сигурност е щяло да има много повече жертви.