Интервю с дипломатката от ООН Анджела Кейн, посветено на споровете около Косово

Въпр.: Обявяването на едностранна независимост - според нея ще направи ситуацията още по-сложна. В какво всъщност се провали Ахтисаари?

Кейн:

“Не смятам, че г-н Ахтисаари се е провалил. Както знаете, той има дългогодишен опит не само като президент на Финландия, но и в рамките на ООН, както и във воденето на преговори, за което е бил упълномощаван от бившия генерален секретар на Световната организация Кофи Анан. Ахтисаари представи един много обстоен документ, който възникна след продължителни преговори с двете спорещи страни както в Белгард, така и в Прищина. Този документ съдържа предложение, как да се реши спора за косовския статут. Впоследствие, знаете, Белград отхвърли тези предложения.”

Въпр. : Аз далеч не исках да кажа, че Ахтисаари се е провалил лично, като посредник. Затова пък е неоспорим факт , че поне досега, неговите усилия де доведоха до решаване на проблема. Какво може да постигне международната тройка, която ще преговаря сега?

“Тройката, както знаете, се състои от САЩ, ЕС и Русия. Това означава, че кръгът на преговарящите на практика се разширява. Добре е и това, че Русия също участва на масата на преговорите. Струва ми се, че сега се отваря допълнителен шанс всички да се запитат, какво още може да се направи, така че изпадналите в задънена улица преговори, все пак да потръгнат напред и да се появи перспектива за решение.”

Всичко това се дължи на руснаците, които не желаят да приемат дори онова, което постигна или предложи Ахтисаари като база за преговори?

“Не, онова, за което става дума в случая, е, че периодът за взимане на решения все още не приключил. Руснаците биха желали, да не се фиксира крайна дата за взимането на окончателно решение.”

Г-жа Кейн, не се ли превърна Косово в нещо като обект за надхитряне между великите сили – Русия и САЩ ?

“Не бих искала да се изразя точно по този начин. Не смятам, че вината за това се дължи единствено на руснаците. Това стана много ясно в Съвета за сигурност. По същество има и доста други държави, освен Русия, които не са съгласни, Съветът за сигурност на ООН едностранно да променя границите на една суверенна държава, която е негова страна-членка.”

Наблюдатели твърдят, че атмосферата в провинцията става все по-експлозивна. Как смятате вие, колко още време остава на международната общност на разположение за да реши този въпрос?

“Не смятам, че международната общност трябва да се поддава на излишно нервничене. Защото е ясно, че ситуацията не е много лесна , включително и за сегашното политическо ръководство на Косово, защото хората там явно очакват независимостта да дойде само след няколко месеца. А сега става ясно, че подобно нещо не може да стане. В самото Косово също така трябва да се проведат избори. Те бяха отлагани с мотива, че за тях е прекалено рано преди да е постигната независимостта на провинцията. Със сигурност не е никак лесно да се контролират емоциите на хората в Косово. От друга страна обаче вярвам, че правителството на провинцията и косовските албанци ще се опитат да проявят разбиране, за това, че решаването на този сложен въпрос не може да стане толкова бързо, колкото им се иска. Нашето желание е, сега да се стигне до преговори, на които да се получи решение, а не едностранно да се обяви независимост, която да после да се признае от едни или други държави.”

Има и такава възможност. Напоследък бяха направени и такива намеци, например от страна на американския президент Буш. Смятате ли, че подобна възможност е реалистична?

“Не бих искала да спекулирам относно политическите намерения на американския президент. Но се надявам, че няма да се стигне дотам. Защото по същество това ще доведе до една ситуация, която от гледна точка на ООН би била много незадоволителна. Същото се отнася и до ЕС.”

Какво означава това конкретно, г-жа Кейн? Какво ще се случи тогава?

“Ами по същество положението е такова, че Косово и сега повече или по-малко е независимо. То се ръководи от ООН. Всъщност обаче тази независимост не е международно призната, така че то все още е част от Сърбия. Ако сега се обяви едностранна независимост, това ще бъде удар в лицето на международната общност. В крайна сметка, в момента тя е поела управлението на провинцията . По линия на ООН върви издаването на автомобилните номера на колите, телекоминакицонните системи, банковата дейност – всичко това се урежда по линия на административното управление на ООН. Затова не може току-така да се каже, ето, ние вече сме независими и сами поемаме всички тези задачи...”

Като обърнете поглед назад, преценявате ли като грешка това, че косовските албанци не получиха независимост още веднага след войната през 1999 година?

“На този въпрос не бива да се гледа и отговоря на парче. Трябва да се виждат взаимните връзки и комплексността на проблема. Не може да се каже: тази провинция иска независимост от дадена държава и се изправя на борба срещу нея. Защото това дава пример на много други, които евентуално биха желали да направят същото. Редно би било, да се върви по пътя на преговорите и да се намери решение, а не то да се докара насила и чрез едностранни стъпки. Така не бива.”