Иран бил лош. А Саудитска Арабия каква е?

Новите информации около убийството на саудитския журналист Джамал Кашоги поставят американския президент Доналд Тръмп под сериозен натиск. Той вече съобщи, че ще бъде оповестен подробен доклад за това кой е поръчал и кой е извършил убийството. Както вече писахме, медиите в САЩ цитираха оценката на ЦРУ, че убийството е поръчано лично от престолонаследника Мохамед бин Салман.

В германския седмичник „Ди Цайт" публицистът Йорг Лау хвърля критичен поглед към политиката на САЩ в Близкия изток. Авторът отбелязва, че досега Вашингтон щади Мохамед бин Салман, като успоредно с това води икономическа война срещу Иран. Между едното и другото има връзка, твърди Лау и пише:

Целта на Вашингтон

„Американците искат да забранят на Иран всякаква търговия с петрол и така да поставят страната на колене. При това положение обаче цената на петрола може да скочи и да предизвика дори световна рецесия, тъй че ще има нужда от саудитска подкрепа. Рияд ще трябва да увеличи добива и по този начин да компенсира липсващия ирански петрол на световния пазар. (…)

Крайно време е да се прекрати налудничавата американска политика, която непрекъснато противопоставя тези две държави. Вместо това обаче тя просто навлиза в следващата си фаза. За да бъде пометен един мошенически ислямистки режим в Техеран, безусловно се подпомага един също толкова опасен и престъпен режим в Рияд - уахабитската клептокрация на династията Сауд.

Вярно е, че Иран носи тежка вина в Сирия, защото подкрепи войната на диктатора Асад срещу собствения му народ. Но пък със своите бомбардировки и с блокадата си саудитците причиниха в Йемен най-голямата хуманитарна катастрофа на съвремието ни. Да, с подкрепата си за Хизбула в Ливан Иран застрашава Израел. Саудитска Арабия обаче дестабилизира целия мюсюлмански свят, изнасяйки своя назадничав ислям. И затова Западът трябва да се противопостави и на двете страни - не само на Иран.

Американското правителство твърди, че с масивните си санкции просто се опитва да върне Иран край масата за преговори. Но това звучи неправдоподобно. Защото преди три години Иран подписа договор със световните сили, в който се задължава да постави ядрената си програма под строг международен контрол. Президентът Тръмп поиска допълнително договаряне, което приключи успешно, но въпреки това Вашингтон се отказа от договора - защото всъщност не желае никаква сделка. Освен това американският държавен секретар постави на Иран дванайсет условия, чието приемане би било равнозначно на пълна капитулация. От Техеран се изисква например да замрази ракетната си програма, да прекрати подкрепата си за Хизбула и да се изтегли от всички съседни страни, включително от Ирак и Сирия. В случая става дума за комбинация от неизпълними условия и максимален натиск. Американското правителство живее с илюзията, че само със силата на принудата може да събори режима в Техеран - или поне да го накара да промени поведението си.

Провалът

В продължение на четири десетилетия тази политика води само до обратния резултат. Още през 1980-те години Ирак на Саддам Хюсеин беше въоръжен за битка срещу Техеран (същото се прави днес със Саудитска Арабия). Срещу Иран бяха наложени какви ли не санкции, а в съседните му държави бяха организирани войни - от Ирак, през Афганистан, та чак до Сирия. И въпреки това (а може би тъкмо поради това) Техеран си остава най-могъщата сила в Близкия изток, чието влияние се разпростира до Багдад, Дамаск и Сана.

В същото време иранското население си остава най-прозападното в целия Близък изток - именно защото не обича антиамериканския режим в Техеран. И тъкмо това население сега трябва да страда заради санкциите: разноските за живот се повишават, безработицата расте, не достигат лекарства. А корумпираните елити, включително и крайните фундаменталисти от „Революционната гвардия", само ще се обогатят допълнително чрез сделки, заобикалящи санкциите.

Случващото се напоследък е просто едно хронично повторение на вече провалилата се близкоизточна политика. Тази политика наказва неправилните хора, подклажда иранския национализъм и приковава населението към режима. Германското правителство трябва да ѝ се противопостави", заключава авторът на статията.