Иран и Израел: дали войната не е започнала?

Израелският премиер Нетаняху обвини Иран, че стои зад атентата срещу израелски дипломати в Делхи. Ако Нетаняху е прав, за което има някои признаци, това представлява рязко изостряне на конфликта между двете страни. Дали това e предвестник на една нова война? Или тази война вече е започнала - подмолно и на различни места по света?

Във всеки случай освен войната на думите вече е в ход и война на тайните служби. Атентатите срещу ирански атомни специалисти, тайнствената експлозия в един ракетен арсенал, компютърният вирус Stuxnet - всичко туй носи почерка на обичайния заподозрян, израелската тайна служба Мосад.

Сегашното нападение в Делхи показва, че Техеран отвръща на удара, както изглежда в сътрудничество с ливанската групировка Хизбула. Следите водят и до Грузия, където по същото време бе осуетен друг подобен атентат.

Зрители на една свръхопасна игра

Израел и Иран искат явно да си докажат взаимно, че могат сериозно да се контузят. Това е една свръхопасна игра, която се подгрява допълнително от ставащите все по-остри взаимни заплахи. Съществува реална опасност, че по този път двете страни могат да се докарат до истинска война.

Тази война обаче не е неизбежна, все още. Има време да се предотврати най-лошото. Не всички дипломатически средства са изчерпани; има достатъчно луфт между санкциите и евентуална тотална блокада на Иран.

А как да се избегне войната? Техеранското ръководство трябва да бъде поставено пред избора или да се откаже от атомните си планове, или да изгуби властта. Това ръководство е несъмнено отслабено - вътрешно от една опозиция, която се надява на иранска пролет, и външно от очертаващата се загуба на най-близкия и може би единствен съюзник Сирия.

Какво могат да направят другите?

Международният натиск обаче се нуждае от време, за да даде ефект. Затова Западът, и на първо място Америка, трябва да окаже сдържащо въздействие върху Израел.

Съществува също опасност, че израелско-иранският конфликт може да се изплъзне от всякакви международни усилия. От една страна Нетаняху сам си ограничава полето за действие, сравнявайки ядрените амбиции на Иран с Холокоста. От друга страна иранското ръководство би могло да реши, че евентуално израелско нападение е полезно за запазването на властта му. Защото когато засегнатият от санкциите народ започне да мърмори, външният враг си остава класическото средство за сключване на редовете.

АГ, ЗЦ, ДПА, С. Гяуров, Редактор: М. Илчева